Брайан Хейг - Врагове по неволя

Разбрах, че Катрин й беше казала за това. Представих си как Имелда се разправя с главореза тъмничар на Уайтхол. Навярно дори не се е наложило да го подкупва с бутилка „Джони Уокър“ син етикет. Навярно му е обещала, ако я пусне с контрабандната й стока, да не му откъсва ушите.

Във всеки случай попитах:

— Е, и какво мислиш?

Тя прехапа устни за миг.

— Момчето е решило за себе си. Ако бъде осъден, ще намери начин да се самоубие. Прочетох го в очите му. Ще го направи.

— Аха — отвърнах, тъй като и аз бях стигнал до същото заключение.

Вече бях сигурен, че Уайтхол е от онези хора, които изпълняват обещанията си. Съмнявам се, че дори щеше да изчака процеса по обжалването.

— Как мислиш, какви са шансовете му? — попитах.

— Не бих искала да съм на неговото място. Онзи Еди Голдън е безпощаден.

— Познаваш ли Бързия Еди? — попитах изненадан.

— Наложи се да работя с него няколко пъти.

— Така ли? Никога не си споменавала за това.

Войската разполага с малка група правни специалисти и те се въртят в зависимост от потребностите. Не би трябвало да съм изненадан, че Имелда е работила и за екипа на Еди. Нищо чудно, че се беше оттеглила в ъгъла, когато разпитвахме Джаксън и Моран дали са били малтретирани.

Върху лицето й се изписа отвращение, което при Имелда, честно казано, изглежда, сякаш някой е излял киселина в гърлото й.

— Не се гордея с това. Той няма скрупули. Истината не означава нищо за него, само победата.

— Е, сега ще се изправи срещу Катрин, а от нея по-добра няма. Повярвай ми. Тя ще го накара здравата да се изпоти.

Имелда не отвърна нищо, затова продължих:

— Дойде ли моят заместник?

— Капитан Кип Гойнс. Пристигна вчера сутринта.

— Кип е добър. Участвал е в две дела за убийства, затова ще бъде наясно какво се прави.

Тя отново не отвърна. Стори ми се, че разбирам какво става. Имелда и аз бяхме заедно от доста време. След като години наред бяхме участвали в различни дела, между нас беше възникнала по-специална връзка. Но имаше и нещо друго. Имелда ми беше като талисман. Беше като заешките крачета, които парашутистите командоси целуват, преди да скочат от самолета. Може и да се заблуждавах, но навярно и Имелда мислеше за мен по същия начин.

— Виж какво, ще успеете — казах. — Само не допускай Еди да изненада Катрин. Дръж я нащрек.

Имелда кимна, но нямах усещането, че е много доволна от цялата ситуация.

После Бриджис надникна и ми каза, че трябва да поспя, ако искам да съм хубав на следващия ден. Имелда скочи от леглото и неохотно пое към вратата. Веднага щом излезе, натиснах звънеца до леглото, при което в стаята ми връхлетя една медицинска сестра, която очевидно можеше да вдигне двестакилограмова щанга от лежанка.

— Трябва ми телефон — заявих аз.

Тя понечи да спори, но аз я изгледах с поглед, който можеше да изпече пържола, и й напомних, че съм майор от въоръжените сили на Съединените щати. Казах й, че е най-добре да се насочи към вратата и веднага да ми донесе телефон. В мига, в който уредът беше свързан, набрах номера на Бъз Мърсър. За пръв път, откакто се познавахме, той се зарадва да ме чуе. И как иначе — нали точно аз му бях спасил задника.

— Трябва веднага да дойдеш — казах.

Е, какво би могъл да отговори? „Ей, Дръмънд, стари приятелю, знам, че едва не пожертва живота си, спаси съюза и прочие, спаси и моята кариера, но трябва да напиша няколко доклада, защото доста съм изостанал.“ Ако бе казал каквото и да е друго освен „добре“, щях да намеря начин да стана от това легло и да ида да го убия.

Двайсет минути по-късно на вратата леко се почука и дребната му, почти остригана глава надникна вътре.

— Влизай, влизай — подвикнах.

Не беше сам. Придружаваше го Каръл. Намериха два стола в ъгъла и ги придърпаха до леглото ми. После Бъз протегна ръка и стисна моята. Леко, разбира се, защото от вените ми стърчаха тръбичките на няколко системи.

— Обзалагам се, че шефовете ви във Вашингтон се гордеят с вас — отбелязах.

Бъз се ухили до уши.

— Нека да речем, че вече съм доста уверен, че ще я докарам до пенсия. А Каръл пък е предложена за златен медал.

Златният медал е една тайна награда, която връчват на шпионите, когато се представят отлично. Никой освен тях не разбира за награждаването, което според мен донякъде я обезсмисля — но пък, от друга страна, шпионите са малко по-различна порода от нас, нормалните хора.

Освен това, макар че Бъз не го спомена, беше разумно да се предположи, че щом подчинената му получаваше златен медал, навярно и той също беше награден. Но беше прекалено старомоден, за да се похвали.