Брайан Хейг - Врагове по неволя

В резултат на това Катрин контролираше ситуацията Тя пресяваше антигей фанатиците и търсеше мъже и жени които или да бъдат справедливи, или поне да притежават напълно обективно отношение към хомосексуализма. Кандидатите от пехотата бяха направо изклани. Доколкото си спомням, в един момент тя отхвърли осем подред. В окончателния състав влязоха три жени, което беше далеч по-добро постижение, отколкото очаквах първоначално. Жените, както бе отбелязала Имелда, са по-малко склонни да осъждат сексуални престъпления — е, с изключение на двуженството или прелюбодейството. Ако имате клиент, обвинен в някое от тези две престъпления, последното нещо, което ще искате, е жена за съдебен заседател.

Катрин се справи превъзходно.

Откъде го знаех ли? Ами военните за първи път отвориха процеса за пресата. В залата дори бяха допуснати телевизионни камери — доколкото ми е известно, нещо нечувано за военните трибунали. Но като се има предвид страстния обществен интерес към делото, както и това, че цяла Корея чакаше на тръни обявяването на присъдата, един закрит процес би бил катастрофа. За да запази съюза, армията трябваше да изостави обичайната си практика на процеси при закрити врати.

На сутринта на третия ден Еди се изправи и произнесе встъпителната си пледоария. Телевизионните камери го следяха неотлъчно и той определено се кипреше. Това беше моментът, който бе чакал цял живот. Крачеше напред-назад и уж импровизираше речта си, а тя продължи трийсет минути с точност до секундата. И наистина ужасно приличаше на младия Робърт Редфорд, а камерите не пропуснаха този факт.

Никак не ми се щеше, но трябваше да му отдам дължимото. Беше блестящ. Беше лаконичен и страстен. Успя да удържи на импулса да прекали с изложението си в светлината на прожекторите, макар че съм сигурен, че това го убиваше. Подчертаваше отново и отново абсолютно отвратителния характер на престъплението. Напомняше на всички, че обвиненият беше възпитаник на „Уест Пойнт и опитен офицер — човек, който беше изпълнявал дълга си във всяко друго отношение, но въпреки това се беше оказал безчувствен и брутален убиец.

Оцених умело прицеления предварителен залп от негова страна, тъй като беше очевидно, че Катрин възнамерява да постави ударението върху факта, че клиентът й е образован офицер с престижна професионална кариера, поради което бе малко вероятно той да е извършил мерзостите, за които беше обвинен.

На всичко отгоре Еди някак си беше узнал за боксовите подвизи на Уайтхол. За няколко минути се спря и на тази тема, като отбеляза, че ударите, нанесени по тялото на Ли, били описани от патолога като особено свирепи и силни — такива, каквито би могъл да нанесе само трениран атлет.

Еди постоянно напомняше на съдебните заседатели за хомосексуалното естество на престъплението, като играеше по тънката струна на утайката от неуловими предразсъдъци. Майсторско изпълнение.

След това обаче се вдигна на задни лапи и надмина и себе си. Помоли съдебните заседатели и хората зад телевизионните камери да се опитат да се поставят на мястото на Ли Но Те. Представете си, че сте на двайсет и една години, силно интелигентен, красив, дете на любещи родители, млад мъж с блестящо бъдеще.

Представете си, че един американски офицер току-що ви е поканил на празненство в апартамента си. Вие се чувствате поласкан и приемате. Вие обичате американците. Вярвате им и се учите от американските офицери. Затова отивате. Американците обаче се напиват и вие започвате да подозирате, че сте допуснали сериозна грешка. Тогава — и тук Еди помълча малко, за да засили впечатлението от следващите си думи, — тогава ви притискат към пода, макар че се съпротивлявате и ритате, и ви причиняват ужасни неща. Двама от тях ви държат, докато третият се възползва от вас. Те са пияни и се гаврят с тялото ви по най-отвратителни начини, за да задоволят неестествените си страсти. Вие пищите от болка, но те запушват устата ви. Молите ги да спрат, но те се смеят. Тогава усещате как някой премята колана си около врата ви и той започва да се стяга…

Еди замълча. Втренчи се в лицата на съдебните заседатели. Придаде си изражение на вселенска, бездънна тъга. Сведе очи към пода и поклати глава, все едно му беше трудно да продължи, все едно некрофилията беше прекалено отвратителна, за да може да я опише. После храбро преглътна и отново вдигна очи към десетимата заседатели. Сложи ръце на преградата пред тях, придаде си строго и смело изражение, наведе се и много тихо каза: