Брайан Хейг - Врагове по неволя

— Ами, добре…

Усмивката й се разшири:

— Наистина, не бихме могли да минем без теб. Или без Бъз Мърсър. Колкото и да презирам ЦРУ то определено помогна в това дело. Предай му нашите благодарности, моля те.

Така зяпнах, че ченето ми щеше да се откачи. Понечих да кажа нещо, задавих се, опитах се да поема дълбоко въздух, но преди да успея да изрека нещо, тя се плесна по челото и каза:

— О, да, разбира се. Няма нужда да ми напомняш. И на Каръл Ким — също. Тя определено заслужава известно признание.

— Откъде… — заекнах. — О, господи! Бръмбарите. Вие сте ги поставили.

— Не ми се сърди, Атила — кимна тя. — Бяхме поставили подслушвателни устройства и в стаята на твоя предшественик. Точно така разбрахме, че от него изтича информация към юридическия съветник на Спиърс, което беше и причината да го уволня. Както ти казах и преди, просто нямаш представа как играе вашата страна. Определено се надявах, че мога да ти имам доверие, но при дадените обстоятелства трябваше да бъда сигурна.

И изведнъж малките късчета на мозайката започнаха да идват на местата си. Тя пак се усмихна.

— Не искам да ти го натяквам, но бяхме сложили бръмбари дори в болничната ти стая. Боже мой, онази малка съдебна сцена беше покъртителна! Кажи ми, какво беше изражението на Голдън, когато Мърсър приключи с показанията си?

Знаех какво крои. Опитваше се да отложи избухването ми. Затова изкрещях:

— Болничната ми стая?! Сложили сте бръмбари в проклетата ми болнична стая?

Тя кимна.

— Но как?

— Какво как?

— Не ми пробутвай тези глупости! Как, по дяволите, си успяла да го направиш?

— Е, не го направих лично. Беше капитан Бриджис. Той е пълноправен член на организацията на хомосексуалистите в армията, нали разбираш?

Предполагам, че съм изглеждал доста гневен, защото тъкмо се канех да река нещо, когато тя протегна ръка и сложи пръст върху устните ми.

— Слушай, преди да си казал нещо глупаво, само си спомни — ако не бяхме подслушвали, нямаше да те чуем да се обаждаш на Мърсър за опита за покушение пред Синия дом и Али нямаше да бъде там, за да попречи на Чой да те застреля.

В този миг аз най-сетне осъзнах как цялостно и дълбоко ме беше мамила Катрин Карлсън още от самото начало.

Знаела беше всичко, което възнамерявах да сторя. Беше ме манипулирала и експлоатирала като скумрия, захапала кукичката.

Нищо чудно, че не настоя да сменим квартирите, когато открих бръмбарите. За нея не е характерно да се отказва толкова лесно. Защо тогава не проявих повече подозрителност? Но бръмбарите просто са били нейни. След като ги изрових и отидох при нея, тя изигра онази гневна сценка, после се остави да я уговоря, а накрая ги е монтирала отново.

Ами Имелда? Нали трябваше да проверява стаята ми всеки ден? По дяволите, два-три пъти дори ме беше уверила лично, че стаята ми е чиста. Значи… И тя е била посветена. А това означаваше, че може би и тя е член на… о, господи, на онази същата организация.

Опитах се да обмисля всички последици и странни ходове, но историята беше прекалено голяма и сложна, за да бъде разнищена така лесно. Оказа се, че съм танцувал в мрежата на Катрин от самото начало. Знаела е за севернокорейците. Знаела е всичко, което бях разкрил за полицейския участък в Итеуон.

Което, разбира се, означаваше, че е знаела също така, че между мен и Каръл Ким не е имало нищо романтично. Но беше изиграла ролята си като бродуейска звезда — с целувки, ритници и увещания ме беше превела през всички важни моменти.

Още едно парче от мозайката си падна на мястото. Изведнъж се сетих защо толкова отчаяно се стремеше да отпаднат обвиненията в извършване на хомосексуални актове и нерегламентирано общуване с редови войници. От всички обвинения към брат й тези далеч не бяха най-тежките и най-сериозните. Тогава защо точно тях? Защото е знаела, че брат й не е убил Ли — нали й беше брат. Защото беше следила напредъка ми, беше подслушала, че наближавам все повече и повече до истината, и беше сметнала, че в крайна сметка ще открия кой е убил Ли, затова е искала брат й да бъде оневинен по единствените две обвинения, които щяха да останат независимо от всичко — двете престъпления, които действително беше извършил.

Събрано вкупом, всичко това беше блестящо. Чувствах се толкова безнадеждно тъп, че едва не потънах вдън земя. Но защо не ми беше казала, че Мерит е детектив, или за подозренията му? Или че Уайтхол й е брат? Искам да кажа, какво би навредило това?

И тогава разбрах всичко. Или почти всичко. Може би и брат й също беше участвал в играта. Може би Томи Уайтхол умишлено беше укривал информация от мен, като по този начин ме бе принудил да увелича скоростта и да проуча по-дълбоко някои неща, които изобщо не бих проверил, ако двамата с Катрин просто бяха седнали срещу мен да ми разкажат всичко още в самото начало. Томи беше изчакал да изпадна в пълно объркване, да стигна до края на задънената улица и едва тогава ми беше казал за ключа от апартамента, който бе дал на Ли.