Брайан Хейг - Врагове по неволя

— Как накарахте Моран и Джаксън да свидетелстват срещу Уайтхол?

Върху лицето му за миг премина сянка на нетърпение.

— Вие не си ли говорите помежду си?

— Кои ние?

— Вие и онази дама, Карлсън.

— Какво искате да кажете?

— Тя ми зададе почти същите въпроси. Тя и един тип с готин костюм на име Кийт еди-кой си. Преди една седмица. Така че ще ви отговоря по същия начин, по който отговорих и на тях. Не знам защо Моран и Джаксън са направили признания. При първоначалния разпит ме бяха излъгали и подвели, но след като им предявиха обвиненията, изглежда, са променили становището си.

— Аха — измърморих.

Опитвах се да се възстановя от откритието, че Катрин и Кийт вече бяха разпитвали Бейлс. Това за мен си беше новина. Катрин не беше обелила и дума.

Въпреки всичко продължих:

— И в какво обвинихте първоначално Моран и Джаксън?

— Моран бе обвинен в убийство, изнасилване, содомия, извършване на хомосексуални актове, заговор за убийство, заговор за възпрепятстване на правосъдието, лъжесвидетелстване, неподчинение на заповеди, нарушаване на служебните задължения…

— Стига! Достатъчно — излаях. — А Джаксън?

— Всичко, изброено по-горе, с изключение на изнасилването и содомията. В неговия случай нямаше никакви доказателства в подкрепа на тези две обвинения.

Трябваше и сам да се досетя. Едно старо адвокатско правило гласи, че повечето разводи вървят гладко и в приятелски тон, докато на сцената не се появят адвокатите. Същото важи и за заговорите.

Военните следователи и командването бяха спретнали един стар номер; бяха избрали помиярската стратегия, при която стоварвате всички възможни обвинения върху плещите на заговорниците, като дяволски добре знаете, че ако върху една стена се хвърли достатъчно кал, все нещичко ще полепне. И когато Уайтхол, Моран и Джаксън са се стреснали и са потърсили юридическа помощ, адвокатите им навярно са хвърлили по един загрижен поглед върху почти безкрайния списък с обвинения и веднага са разбрали, че клиентите им неизбежно ще бъдат съдени — все за нещо. А тъй като адвокатите инстинктивно съветват клиентите си да действат по възможно най-егоистичен начин, веднага са им предложили да потърсят извънсъдебно споразумение с прокурора. Нароченият в тези случаи винаги е онзи, който има най-много за губене, което в този случай означаваше човека, срещу когото имаше най-уличаващи доказателства по най-сериозното обвинение — а то в случая беше убийството.

Казано с други думи, Томас Уайтхол не бе имал никакъв шанс.

— Кой сключи сделката с адвокатите? — попитах.

— Аз. С разрешението на командващия генерал, разбира се.

— Разбира се — отбелязах сухо. — И кой се занимаваше с тази работа от името на командващия генерал?

— Юридическият му съветник, полковник Дженсън.

По някаква необяснима причина това също не ме изненада особено.

— Добре тогава, можете ли да ми кажете до какво се сведоха обвиненията срещу Моран и Джаксън в крайна сметка?

— Бихте могли и сам да проверите, така че едва ли ще извърша нарушение, ако ви кажа. В извършване на хомосексуални актове.

— И толкова?

— Толкова — отвърна скромно той.

Учтиво му благодарих за отделеното време, после станах да си ходя. Бейлс седеше кротичко и трябва да му се признае, че изобщо не изглеждаше самодоволен или въодушевен. Имаше всички основания за това, но не го показа. Чувството да си от правилната страна на едно напълно изрядно дело е неописуемо приятно.

Но пък е ужасно потискащо, когато си от другата страна.

Когато се върнах в стаята си, червената лампичка за получени съобщения мигаше неуморно. Набрах кода и гласът на Едуин Гилдърстоун изписка да му се обадя веднага.

В Ню Йорк минаваше полунощ, но Гилдърстоун звучеше твърде ясно за човек, който е бил събуден от телефона.

— Здрасти, Ед, тук е Дръмънд.

— Лъжливо копеле! — мигновено изкрещя той.

— Виноват — признах, макар че родителите ми сигурно остро биха възразили срещу втората точка.

— Обеща ми всичко да си остане между нас!

— И това е така, Ед. Не съм казал и думичка на никого, дори на колегите си от екипа на защитата. Какъв е проблемът?

— Какъв е проблемът ли? Следят ме, това е шибаният проблем!

— Кой те следи?

— Не знам. Когато някой те следи, не идва да се представи: „Здрасти, аз съм Джон Смит, военен следовател, и през следващите няколко дни ще те следя.“

— Значи смяташ, че са военни следователи? — попитах.