Брайан Хейг - Врагове по неволя

Добре де, може би преувеличавах малко, но и нейната реакция беше прекалена. Изглежда, бях я засегнал на някакво болно място, защото ме погледна така, сякаш бях най-долната отрепка, която някога е виждала. В чертите й не остана нищо ангелско. Кожата й буквално запламтя, сякаш отвътре я изгаряше огън.

— Разкарай се! — заяви тя студено и овладяно, но явно бе на ръба да изкрещи.

Нервно свих рамене.

— Е, не го приемай лично.

— Разкарай се веднага! Изобщо не желая да те виждам!

За миг си помислих да я предизвикам, но една от житейските истини, които съм усвоил, е, че когато жената е бясна, нито логиката, нито разумните доводи могат да вземат връх. Точно както вакуумът изсмуква въздуха, така и яростта на жената изсмуква и последната частица здрав разум в подобна ситуация. Ето защо направих единственото разумно нещо — просто се изпарих.

Не ми помогна особено, че Имелда отново ме изгледа свирепо, докато я подминавах. Амазонката и намусената й приятелка също се бяха вторачили в мен и не създаваха впечатлението, че им е приятно да ме видят.

Изведнъж започнах да схващам, че тук става нещо. Бях сексуално закъсал, изолиран, сам. Най-малкото, бях единственият хетеросексуален адвокат в групата. Освен това бях единственият мъж, останал в екипа на защитата. Е, и Кийт, но той беше в кома (за което тайничко му завиждах), така че оставах аз.

Върнах се в стаята си и отново включих Си Ен Ен. Следях програмата с периферното си зрение, отпуснат на леглото, докато се опитвах да обмисля следващата стъпка. И тогава мярнах Майкъл Т. Бароун, един от онези бляскави милионери на трийсетина години, които са по-богати от Крез, защото са били пионери в интернет. По принцип тези богаташи ме отегчават до смърт, но този път, не знам защо, усилих звука.

— Точно така — отвръщаше Бароун на скрития от камерата репортер. — Аз дарих парите. И ще продължавам да давам пари, докато не ми кажат, че вече няма нужда.

Гласът на интервюиращия:

— Вие сте бизнесмен, мистър Бароун, а в този момент това е непопулярна кауза. Конференцията на религиозните лидери от Юга настоява за бойкот на вашата компания. Не се ли боите, че това ще навреди на бизнеса ви?

Изражението на Бароун стана студено и твърдо.

— По дяволите бизнесът. От Организацията на военнослужещите хомосексуалисти ме помолиха за парите и аз съм адски доволен, че мога да им ги дам. Това, което се случва, е неправилно. Аз самият имам служители гейове… както и всички останали предприемачи. Влагам парите си съгласно своите принципи.

След това Майкъл Бароун изчезна от ефира, заместен от кадър на неколкостотин американци в огромното фоайе на хотел „Шила“, един от най-луксозните в цяла Корея. Женски глас, който се напъваше да звучи възможно най-драматично, редеше следното:

— И така, още три самолета, пълни с гейове, пристигнаха днес в Сеул, за да се присъединят към около триста души, кацнали снощи. Утре се очакват още три полета. Така най-драматичният от десетилетия насам военен процес поема в нова посока. Тук е Сандра Милкън, за новините на живо от Сеул.

Тръшнах се по гръб и изругах гръмогласно. Ефектът обаче беше минимален, защото Карлсън не можеше да ме чуе, а аз ругаех персонално нея.

Тя искаше война между културите и щеше да си я получи. Идеята със сигурност беше нейна — достоен отговор на южняшките проповедници. И, повярвайте ми, беше ужасна.

Не можете да докарате неколкостотин разгневени, шумни американски хомосексуалисти в Корея — точно пък в Корея — и да очаквате нещата да потръгнат. Катрин си играеше със стихии, които можеха да предизвикат ужасна катастрофа.

Кандидат-офицер трета степен Майкъл Бейлс просто не би могъл да бъде по-любезен и учтив. Усмихваше се толкова широко, че като нищо щеше да разцепи лицето си на две. Ръкува се с мен с праведна ярост и изрече „Радвам се да се запознаем“ по такъв начин, сякаш наистина много се радваше. Покани ме в кабинета си, предложи ми стол, донесе ми кафе, попита ме как вървят нещата, дали ми харесва Корея, добре ли съм се настанил в хотела и прочие, и прочие.

Но както обикновено става с театралните етюди, изпълнявани от аматьори, и този беше слабичък — както можеше да се очаква от професионално ченге, което е наясно как стоят нещата. Тъй като беше опитен военен следовател, Бейлс знаеше, че двамата сме обречени да се сблъскаме челно. Той беше следователят, разкрил престъплението. Беше главният свидетел на обвинението. Беше в основата на всяко — дори най-малко — доказателство, което уличаваше моя клиент.