Брайан Хейг - Врагове по неволя

Както и да е, отидох направо в кабинета на Катрин. Тя говореше по телефона. Погледна ме разсеяно и продължи да си говори. Настаних се на стола пред бюрото й. Нямаше да мръдна оттам, докато не свърши.

— Е? — попита тя, когато най-сетне затвори.

— Имам една много лоша новина.

— Да не би да е за религиозната делегация?

— Ти какво, вече знаеш за тях? — попитах изненадан.

— Дръмънд, знам за тях отпреди пет дни. Знаех за тях още преди да отидат в Пентагона на инструктаж.

Това ми се стори крайно съмнително.

— Глупости! Откъде ще знаеш?

— От Организацията на военнослужещите хомосексуалисти. Те ме държат в течение на събитията, за които трябва да знам.

— Наистина ли?

Тя се облегна назад и прокара пръсти през дългата си разкошна коса, като очевидно се колебаеше дали си струва да ми предостави тази информация.

— Но ще си остане между нас, нали?

Не забравях, че си имам работа с Катрин Карлсън. Преди да се съглася на нещо толкова неясно, попитах:

— Но не включва нарушаване на законите, нали?

— Хайде де, Дръмънд. Ако наистина нарушавах законите, според теб бих ли си го признала? И то точно на теб?

Тук имаше право. Просто вдигнах рамене.

— Имаш ли представа с какво се занимава Организацията? — попита тя. — Как действа? Какво представлява?

Всъщност нямах представа, но нямаше да си го призная. Не и на вечната отличничка.

— Разбира се, че знам — заявих с изражение и жест, предназначени да внушат върховна самоувереност. — Това е една от онези организации с идеална цел, които измъкват сума пари от гузните либерали и гейовете, нали така?

— Отчасти е така. Поне от гледна точка на финансирането. Но е напълно различна от всички останали правозащитни организации. Тя беше основана от самите гейове военнослужещи като тайна организация — тайна по отношение на съществуването и членския си състав. Най-простичко казано, тя защитава хомосексуалистите, които искат да служат на страната си, без от това да страдат правата им.

— Само че вече не е тайна, нали?

— Съществуването й не е тайна. Излезе наяве през 91-ва, когато избухна големият спор за хомосексуалистите в армията. Но самоличността на членовете й си остава строго секретна. Тъй като всичките й активни членове са на действителна служба или в запаса, те не могат да си позволят да показват членските си карти наляво и надясно, без да издадат собствената си сексуална ориентация. Освен това съществува и списък от запасняци ветерани хомосексуалисти.

— Колко е голяма Организацията?

Тя се усмихна.

— Няма да ми повярваш.

— Опитай.

— Четиристотин хиляди членове. Плюс-минус.

— Правилно ли чух?

— Точно така, Дръмънд. Повечето са ветерани. Някои — още от Втората световна война. Най-старият жив член на Организацията е участвал в Първата световна.

— А колко са на действителна служба?

— По последни данни около двайсет и пет хиляди.

Изведнъж осъзнах какво чувам.

— Нима искаш да ми кажеш, че… какво? Че разполагате с двайсет и пет хиляди души, които са на военна служба в момента? И тези хора информират Организацията за всичко, което става?

Тя се ухили като Чешърския котарак, който току-що е излапал Чешърското канарче.

— Ще се изненадаш, ако разбереш с колко обстойна и навременна информация разполагаме. В редиците ни има дори генерали и адмирали. Някои от които на доста важни постове. Според последни данни разполагаме с около седем хиляди офицери на действителна служба.

Не можех да повярвам на ушите си. Звучеше фантастично — все едно да имаш армия от двайсет и пет хиляди шпиони в униформа. Никога няма да разбереш, че говориш с някого от тях, или че седиш до някого на някакво съвещание или че пикаеш до някого в тоалетните на Пентагона — дори в генералските тоалетни. Те бяха невидими.

— Това е ужасно — не се стърпях. — Това е широкомащабна конспирация, шпионаж в направо немислими мащаби.

Защото наистина така ми прозвуча.

— Не преигравай, Дръмънд. Тези хора не издават на Организацията подробности от плановете за следващата световна война. Не съобщават нищо секретно. Те просто се обаждат, когато забележат или чуят нещо, което нарушава правата им. Нито пък са нелоялни. Напълно лоялни са към сексуалността си и са убедени, че защитават конституцията, в която са се клели при постъпването си на служба. И наистина е така, повярвай ми.

— Но те нарушават законите — запелтечих аз.

— Така ли? И кой точно закон нарушават?