Брайан Хейг - Врагове по неволя

— Ще ни видите — усмихна се той и бутна чантата си още метър напред.

След това забеляза отличителните знаци на военен адвокат на яката ми и ме изгледа от глава до пети.

— Я чакайте малко, вие сте адвокат, нали?

— Да — признах си. — Най-лошата служба във войската. Отрепките на военната професия.

— Аха — каза той, сякаш знаеше от собствен опит, че е точно така. — Значи имате мнение за това какво ще се случи на този дявол Уайтхол в съда?

— Разбира се — обявих уверено.

— И какво е то? — попита той.

В същия миг още седем или осем от колегите му проповедници се извърнаха да чуят какво ще кажа.

Точно такива моменти остават в историята. Изобщо не можех да допусна цяла тълпа разгневени проповедници, по християни от папата, да пречат на нашия клиент. Атмосферата беше достатъчно отровена. Освен това единственият ни коз срещу корейското правителство беше страхът на местните, че американското обществено мнение е на наша страна. Не исках никой да разваля доброто впечатление.

Надянах най-адвокатското изражение и безразсъдно обявих:

— Според мен ще се отърве.

Брадичката му увисна и големите му силни челюсти възмутено потрепериха като малеби.

— Ще се отърве ли? И като как ще се отърве това момче? Нали спял до трупа. Собственият му колан бил увит около врата на онова дете. А и дяволското му семе било вътре в него!

Избухването му беше толкова шумно, че почти двайсетина проповедници и свещеници се скупчиха около нас и колективно започнаха да слухтят за всяка дума. Доста от тях изглеждаха притеснени. Никак не им се нравеше идеята публично да анатемосат някой, който по-късно може да се окаже невинен. Как щяха да се върнат у дома и да погледнат паството си в очите?

— Ами вижте, тук не сме чак толкова много, а всички ни познавате, адвокатите, как обичаме да клюкарим. Слуховете се разнасят доста бързо.

— Така ли? — Напред пристъпи друг проповедник, за да зададе въпроса си.

Този беше с няколко години по-млад от проповедник Праскова, по-строен и с обветреното, изсушено лице, характерно за някои южняци. Погледът му беше твърд. Майка ми казваше, че такива очи приличат на острилки. Измислих му друг прякор: проповедник Противен.

— Ами чувам това-онова — отвърнах.

Проповедник Противен издължи врата си с няколко сантиметра.

— И какво точно си чул, синко?

— Че може би полицията не си е свършила работата както трябва. Че може би са стигнали до прибързани заключения, ако разбирате какво имам предвид.

— Не — рече той. — Изобщо не разбирам какво имаш предвид.

— Засега са само слухове, но се говори, че корейската полиция нахлула в апартамента и ужасно оплескала местопрестъплението. Замърсили доказателствения материал, манипулирали свидетелите. Освен това, като се има предвид кой е починалият и прочие, извинете ме за този израз, но топките им били здраво стиснати от корейското правителство, та се наложило да обявят заподозрян възможно най-бързо. Който и да е, само да има заподозрян, дори това да означава да се опитваш да вкараш квадратна клечка в кръгъл отвор.

Клепачите на непроницаемите очи на проповедник Противен се свиха още повече, докато от самите му очи останаха само две тънки черни цепки, а част от лицето му под носа започна да се движи, сякаш се опитваше да сдъвче нещо много твърдо.

— Не думай! — рече той и наведе глава, изпълнен със съмнения.

— Казвам ви онова, което съм чул — отвърнах и погледнах часовника си, сякаш изведнъж се бях сетил, че имам някаква изключително важна среща.

Той сви рамене и продължи достатъчно силно, та всички присъстващи да го чуят:

— Синко, преди да се заемем с тази възвишена задача, ни подготви някакъв генерал с две звезди от самия Пентагон. Той ни съобщи всички подробности за делото. Според него нашето момче Уайтхол несъмнено е виновно. Каза, че нямало никакъв шанс да се отърве. Точно това му бяха думите.

Усетих как устата ми се изпълва с жлъчка. Преглътнах я и се опитах да запазя самообладание.

— А случайно да сте запомнили името на генерала? Искам да кажа, че дори генералите понякога грешат в тези неща. А и той си стои във Вашингтон все пак. А пък ние сме тук, на предната линия на правосъдието. Освен това той не е юрист, нали така? Тогава откъде ще знае такива подробности?

— Не си спомням името му — призна си откровено проповедник Противен, почеса се по главата и бързо добави: — Цялата зала беше пълна с генерали. И той обаче беше юрист като теб. Само дето беше нещо като главния юрист, така че според мен е знаел точно какво говори.