Брайан Хейг - Врагове по неволя

Трябваше ми време да помисля. Искам да кажа, че във всичко това имаше нещо ужасно сбъркано. Просто знаех, че е така — трябваше да е така. Претърсих в съзнанието си базите данни за законите и прецедентите. Навярно употребих за това двайсетина секунди, а тя ме гледаше развеселено през цялото време. Доколкото можех да преценя, Катрин беше права — ако не разгласяваха секретна информация, те не нарушаваха никакви закони.

Тогава изведнъж ми светна.

— Аха! — казах, убеден, че най-сетне съм открил фаталния пробив в доводите й. — А какво ще кажеш за това, че трябва да изброят в кои организации членуват? Всеки новобранец трябва да го направи още във въпросника за постъпването си на служба. А когато получаваш достъп до секретни материали, това се прави отново.

— Добър довод — рече тя. — Само че, след като по определение Организацията на военнослужещите хомосексуалисти е съставена от гейове, това означава, че да признаеш членството си в нея е равносилно да признаеш, че си гей, нали така?

— Е, и?

— А според правилото „Не се пита, не се казва“ това е незаконно, нали?

— Но тях ги питат, Карлсън. Там е работата. И ако не отговорят, значи са излъгали във въпросника. Това е нарушение на закона.

— Хайде де, Дръмънд, мислех те за истински адвокат. Какво се случва, ако се опитваш да приложиш неконституционен закон? То е все едно да няма закон, нали така?

Възразих вяло:

— Твърде увъртяна логика.

Тя се усмихна:

— Увъртяна логика? Така ли? А не е ли точно в това смисълът на всички закони? Идеалният Параграф 22. Дори не сме го изобретили ние. Просто се възползваме от него.

Все още държах на съмненията си по този въпрос, но колкото и да ми е неприятно да го призная, тя имаше право. Беше точно една от онези хитри вратички в законите, за откриването на които се наемат адвокати.

— Добре — измърморих, тъй като не исках да призная официално победата й и затова бързах да сменя темата. — Значи от Организацията се обадиха и те предупредиха за тези проповедници?

— В канцеларията на председателя на Съвета на началник-щабовете работи служителка, която е една от най-доверените ни сътруднички. Той се отнася към нея като с дъщеря. Сърцето му ще се пръсне, ако разбере, че е лесбийка.

— Будалкаш ме.

— Истина е — отвърна Катрин с усмивка. — Тя лично е напечатала докладната записка с молба началник-щабът на сухопътните сили да се срещне с тези проповедници и да ги покани да дойдат тук.

Зави ми се свят. Твърде много ми дойде. Най-сетне успях да попитам:

— И какво мислиш за тези проповедници?

Ако не съм го споменавал досега, едно от най-страховитите неща у Катрин е колко невероятно бързо може да сменя настроенията си. Преди да успея да мигна, усмивката й се беше стопила, заменена от озъбена бойна гримаса.

— Те са най-опасната заплаха, пред която сме били изправяни досега.

— А? — зяпнах от изненада. — Сигурно ме будалкаш. Някаква групичка от дебели стари селяци от Юга. С какво могат да ни навредят?

И аз имах опасения за тях, но чак пък „най-сериозната заплаха досега“? Стига, бе.

Тя се облегна назад с изражение на леко превъзходство.

— Виж, Дръмънд, знам, че ти е трудно да приемеш тези неща, но ние сме в състояние на война. Това е като борбата за граждански права през петдесетте и шейсетте години. Тези проповедници са най-мощното оръжие, което фанатиците и хомофобите притежават. Те са атомните бомби на антигей движението.

Погледнах я с недоверие, все едно си мислех, че преувеличава. Защото си беше така. Освен това знаех, че така ще я ядосам. Което и стана. Тя размаха гневно пръст пред лицето ми.

— Не ме гледай така. Не преувеличавам. Те проповядват най-гадния тип нетолерантност. Проповядват, че хомосексуалистите са грешни перверзници, противни на природата същества, покварени прелъстители. Не се различават по нищо от католическите свещеници от средновековието, които са заповядвали на последователите си да горят вещици и неверници на кладата. Как изобщо е възможно хората да продължават да ги слушат?! Виж колко пъти са грешали — с Галилей, Колумб, Джордано Бруно. Защо им вярват все още? Всяка друга институция, която доказано е сгрешила по толкова фундаментални въпроси, отдавна щеше да е станала за посмешище! Просто е невероятно.

— Катрин — рекох с нарочно снизходителен тон, — проявяваш прекалено силни емоции по този въпрос. Сякаш става дума за война без никакви правила и задръжки. За мен не е така. Аз съм адвокат. Като нищо ще загубим, но случи ли се, просто ще изпия една бира, може би ще се чувствам зле ден-два, а след това ще започна да се подготвям за следващото дело.