Брайан Хейг - Врагове по неволя

— Сигурно — признах мрачно.

Бях установил, че резултатите от аутопсията очевидно бяха точни. Можеха да бъдат използвани в подкрепа на всяко обвинение срещу Уайтхол. Освен това бях осъзнал, че Томас Уайтхол изобщо не ми харесваше.

И в крайна сметка бях успял да се докарам до възможно най-лошото си настроение.

Благодарих на Бриджис за помощта му. Върнах се в хотела и се запътих направо към бара. Вече беше пет следобед и смятах, че съм си заслужил едно хубаво питие. И кого, мислите, заварих там? Самата Катрин, свряна в едно тъмно ъгълче зад джукбокса, от който се лееше меланхолична песен за това къде са заминали всички каубои.

Поръчах на бармана да ни прати две чаши скоч и се запътих към нея.

— Изглеждаш ужасно — рече тя, след като вдигна глава и ме видя.

Тя самата не изглеждаше кой знае колко по-добре, но един истински джентълмен никога няма да отговори на обидата с обида.

— Наистина ли, Лунатичке? — отвърнах злобно. — И ти не си цвете.

Катрин дръпна полата си и ми побутна един стол с крак. Не можах да се въздържа и да не погледна този крак, тъй като не си спомнях да съм я виждал облечена с нещо друго освен панталон или дълга до глезените пола. От моя гледна точка до този момент тя все едно нямаше крака, а някакви яки прътове, посредством които щъкаше насам-натам.

Но сега бързо се уверих, че си има крака. Или поне един. При това много хубав, строен и изваян. Жалко, че го бяха закачили за лесбийка.

— Нали пиеш? — попитах.

— Само бира — отвърна. — Твърдият алкохол не ми понася.

— Една бира — подвикнах на бармана, който тъкмо наливаше моя скоч.

После кисело се обърнах към Катрин:

— Предполагам, че в оная комуна, където си израснала, много-много не са наблягали на пиенето.

Тя ме изгледа раздразнена, защото беше адски очевидно на какво са наблягали според мен.

— Бил ли си някога в комуна? — попита тя.

— Виждал съм няколко в Израел — признах си. — Но онези там не бяха построени от децата цветя.

— И си мислиш, че идеята за това е незряла, така ли?

— Незряла? А, искаш да кажеш глупава. Да, точно така.

Барманът се появи с чашите ни и аз обявих достатъчно дълго примирие, за да дръпна първата яка глътка от уискито. Гърлото ми пламна от горе до долу.

— И какъв точно ти е проблемът? — попита тя, без да откъсва поглед от вече наполовина празната ми чаша.

— Ами ако пропуснем факта, че ти ме набута във всичко това, току-що се връщам от моргата, където прекарах двайсетина минути с един човек, който ми се стори много приятен. Само дето вече не можеше да диша. И причината за това е нашият клиент.

— Прегледа ли резултатите от аутопсията?

— Да.

Тя взе питието си с две ръце, отпи здравата и ме погледна над ръба на чашата.

— И какво мислиш?

— Мисля, че нашият клиент в крайна сметка ще се озове вързан за електрическия стол в една тъмна стая в „Левънуърт“, а през тялото му ще минат няколко хиляди крайно поучителни волта. При това ще бъде напълно заслужено.

Тя се облегна на масата и отпи по-малка и подходяща за дама глътка от бирата си.

— Освен ако обвинението не е скалъпено.

— Хайде де, Катрин, дори ти не можеш да повярваш на тези глупости.

— Дай ми поне възможност да се защитя — рече тя. — Непрекъснато ме караш да те изслушвам, дай сега шанс и на мен да се изкажа.

— Добре — отвърнах с изражение, което трябваше да й даде да разбере, че й угаждам.

Нищо не вбесяваше Катрин Карлсън повече от подозрението, че някой й угажда, но тя някак си успя да не се издаде.

— Да допуснем, в името на спора, че Томас е бил толкова пиян, че буквално е изпаднал в кома. Да допуснем, че е бил дълбоко заспал, когато Ли е бил убит, а трупът е бил поставен така, че да изглежда, че го е извършил той.

— Да, бе — поклатих глава.

— Просто се опитай да го допуснеш.

— Добре — отвърнах, — тогава имаш само двама заподозрени. Моран и Джаксън.

— Ти кой би си избрал?

— Моран. Той е едър и много силен. Самият Ли Но Те не е бил слабак, а тялото му е покрито с подутини, контузни рани и ожулвания. Докторът ми каза, че раните на корема му сякаш са били причинени от парен чук. Целите му ребра са натрошени. Човекът, който го е пердашил, навярно е бил доста едър и адски силен.

— Освен ако Ли не е бил толкова пиян, че да не е бил в състояние да се защити.

— Проблемът тук е — възразих аз, — че съдържанието на алкохол в кръвта му е било само 0,051 промила. Може и да е бил пиян около полунощ, но в момента на убийството е бил достатъчно трезвен, за да може да се защити.