Брайан Хейг - Врагове по неволя

С непоправимия си оптимизъм възприех тези позорящи армията белези като доста обнадеждаващи. Едно слабо известно правило за военните лекари е никога, ама никога да не разчиташ на доктори с подстрижка на морски пехотинец, колосани яки, блестящи обувки и стойката на ротен сержант. Тези типове всъщност повече искат да бъдат офицери, отколкото лекари. По-добре е да те оперира някой доктор, който изглежда като току-що излязъл от сушилнята на обществена пералня, защото е по-вероятно да е пристрастен към медицината, а не към маршируването и отдаването на чест. От друга страна обаче, тази теория понякога е ужасно погрешна. Понякога докторът изглежда като отблъскващ нехранимайко просто защото наистина е отблъскващ нехранимайко. От онези, които в крайна сметка ще зашият аортата ви за капачката на коляното.

Той протегна ръка.

— Уилсън Бриджис. Военен лекар от най-висша проба.

— Знам — отвърнах. — Току-що говорихме по телефона, забравихте ли?

— Да, бе — ухили се той. — Извинявай. Просто не приличаш на адвокат.

— Наистина ли? — попитах. — И как изглеждат адвокатите?

— Умни.

Бих могъл да му отвърна, че самият той прилича повече служител от чистотата, но защо да си хабя обидите?

— Виж какво, докторе, не обичам да давам зор на хората, но наистина нямаме време. Къде е трупът?

Той ми махна да го последвам и ме отведе в самото дъно на сградата, където поехме надолу по стълбището към мъждиво осветения сутерен.

— Хладилната ни камера е съвсем малка — обясни той. — Гледай да си направиш резервация предварително, ако ти се наложи, защото шкафовете са само четири. Обикновено, когато някой почине, направо го качваме на първия самолет за Щатите.

— Защо са ви предали Ли? — попитах.

— Да пукна, ако знам. Заповядаха ми да го взема и да го докарам тук.

— Участва ли в аутопсията?

— Не. Представлението си беше изцяло корейско. Но не си вади погрешно заключение. Няма пропуски, повярвай ми. Момчето беше обработено от Ким Ме Сонг.

— Добър ли е?

— Тъкмо него пращат на всички международни конференции, за да убедят останалия свят, че корейската медицина е най-развитата в света.

— Мамка му — изръмжах.

Той ме погледна през рамо и се ухили.

— Е, нямаше как да не изпратят най-добрия, след като момчето е било синът на вожда.

— Така си е — съгласих се.

Бях крайно неприятно изненадан от тази информация, защото беше почти сигурно, че доктор Ким Ме Сонг ще се появи на свидетелската скамейка. Значи обвинението разполагаше с първокласни играчи. Лоша работа.

Завихме наляво и се озовахме в едно доста студено помещение. В ъгъла беше монтиран климатик, който с всичка сила бълваше студен въздух. Бриджис закопча лекьосаната си престилка и се приближи до стената, в която бяха вградени четири алуминиеви шкафа. Наведе се и издърпа най-долния.

— Воала! — обяви той, докато издърпваше ципа на чувала до краката на Ли, като илюзионист на манежа.

Изгледах го свирепо, след това се наведох и разгледах Ли Но Те отблизо. Трупът беше напълно гол, вдървен и блед. Някой очевидно си беше направил труда да аранжира изражението му, защото Ли изглеждаше спокоен, едва ли не смирен — твърде различно от описанието в показанията на старши инспектор Бейлс. Предположих, че бащата е идвал да види за последен път сина си и корейските доктори са направили всичко възможно той да изглежда така, сякаш е преминал през вратата към вечността без болка и страдание.

Беше много симпатичен младеж с тясно лице и дълъг аристократичен нос, високоинтелигентно чело и мускулесто, добре сложено тяло. Предположих, че прилича на баща си на младини.

Бриджис се присъедини към огледа ми, като застана вляво от мен. Видях как погледът му пробяга по целия труп. Още си личаха подутините и ожулванията.

— Получил ли е някой тук копие от резултатите от аутопсията? — попитах.

— Да, мисля, че аз имам копие… пристигна няколко дни след като прибрах трупа. Но не съм го чел.

Отиде до един шкаф в ъгъла, отвори някакво чекмедже и се разрови из него, докато най-сетне не извади жълта папка. Зачете се в доклада, докато аз продължавах да оглеждам трупа. Всъщност нямах представа какво търся — най-вероятно бях дошъл само за да хвърля едно око на човека, който ми беше причинил всички тези огромни неудобства. Не беше справедливо, наистина, защото със сигурност не исках да бъда на неговото място, но винаги е далеч по-лесно да хвърлиш вината върху неодушевен предмет, отколкото върху някого, който може да ти възрази.