Брайан Хейг - Врагове по неволя

В крайна сметка се вторачих в лицето на Ли. Имам си една теория, че животът дава на повечето хора такова лице, каквото заслужават. Всички започваме като топчести бебчета с пухкави бузки и малки устенца, с копче вместо нос и живи, блестящи очички. Но тази миловидност скоро изчезва. И когато пораснем, някои вече имат свадливи физиономии, други — замислени, трети — зли или егоистични, а някои пък изобщо нямат никакво изражение, което само по себе си също означава нещо.

Лицето на Ли беше едва ли не прекрасно. Беше здраво и почти сюрреалистично спокойно, неопетнено от печал, безпокойство, алчност или каквато и да е друга дребнава емоция. Беше лицето на човек с щастливо детство и любещи родители, без сковаваща несигурност или провали, които да са разтърсили живота му. Открих, че го харесвам. Освен това разбрах нещо и за родителите му, защото никой няма такова лице, ако не е бил обгърнат с любов още от мига на зачеването си.

Усетих, че Томас Уайтхол вече никак не ми харесваше — защото беше убил и поругал това момче, за да го превърне в ледения труп на масата. Беше отнел живота му и лишил родителите му от най-голямата им радост.

— Готово — обяви Бриджис от своя ъгъл.

— А? — попитах.

За свое учудване бях изгубил представа за околния свят, а аз по принцип не съм сантиментален. Това не беше добре. Ако един кратък поглед към лицето на Ли имаше такъв обезпокояващ ефект върху мен, представете си само как щяха да се почувстват съдебните заседатели, след като даровитият и многословен прокурор в продължение на няколко часа им беше разказвал за живота на Ли, за бляскавото му бъдеще и за отвратителните и перверзни неща, които са му били причинени.

Стиснал папката, Бриджис пристъпи към мен.

— Наистина е ужасно, нали?

— Наистина — измърморих.

Радвах се, че беше престанал с тъпите си шегички. Ако в този миг беше изтърсил някоя, сигурно щях да го фрасна по носа.

— Не е на добро.

Той потупа с пръст по папката.

— Съдържанието на алкохол в кръвта му в момента на настъпване на смъртта е било 0,051 промила. От юридическа гледна точка е бил трезвен. Има няколко доста тежки контузии и ожулвания по корема, пищялите, глезените, китките и ръцете до лактите. Обърни внимание особено на корема.

Докато говореше, той сочеше отделни части от тялото. Забелязах няколко големи натъртвания и подутини по корема на Ли. Бриджис продължи:

— Трябва да са били нанесени доста тежки удари, за да се получат тези контузии. Почти като от ковашки чук. Тъканите са изключително силно увредени, има и няколко строшени ребра. Но причината за смъртта е задушаване. Моравата подутина около шията му е причинена от тънък гъвкав предмет, а ако се съди по следите, които не могат да се видят с просто око, предметът е бил с груба повърхност, като армейски платнен колан. Контузиите и прекъснатите кръвоносни съдове сочат, че коланът е бил стегнат с огромна сила.

— А сексуалната страна на нещата? — попитах.

— Има доста сериозно разширяване на ануса. Това е крайно необичайно. Понякога тук имаме случаи и с мъже, и с жени, които са упражнявали анален секс или пък вътре са се заклещили някакви неща. Обикновено мускулите и тъканите се възстановяват и възвръщат нормалното си състояние до десетина минути.

— Но не и при него?

— Не. Измерили са го, бил е с почти сантиметър и половина над нормата. Има само един начин това да се случи. Трябва вече да е бил мъртъв, когато за последен път са проникнали в него. Притокът на кръв е бил спрял и мускулите са изгубили способността си да се съкращават.

Спогледахме се на няколко пъти, защото това беше доста отвратителна тема дори за лекар, какво остава за адвокат.

— Изключваш всякаква възможност да е бил удушен, докато са правили секс? Да е бил например от онези перверзници, които стигат до оргазъм, когато ги задушават?

Той отново погледна към трупа.

— Първо на първо, пасивният участник в хомосексуалния акт обикновено не стига до оргазъм. Второ, ако Уайтхол е прониквал в него в момента на смъртта, мускулите все още биха притежавали достатъчна еластичност да се свият. Освен ако Уайтхол не е останал вътре поне десет минути след смъртта. Това, разбира се, е възможно. Но от техническа гледна точка пак си е некрофилия.

— Но не би изключил възможността да са се позаиграли с това удушаване наужким и да са прекалили?

— Би могло да е това, ако не бяха раните — отвърна той. — Те изключват подобна хипотеза. Жертвата се е съпротивлявала свирепо.