Брайан Хейг - Врагове по неволя

— Не ни ли одобрявате? — попитах. — Нямате ли доверие в нашите способности?

— Не, мисля, че ще се справите достатъчно добре. Но приемете, че освен това съм уверен и в собствените си преценки и способности, и да не го обсъждаме повече.

Катрин нервно ровеше с пръсти в дългата си черна разкошна коса. Погледът й се стрелкаше към някакви невидими петънца по тавана, сякаш последното нещо, което й се искаше, е да ме погледне в очите.

В затворите често се употребява изразът „килиен адвокат“. В армията казваме „казармен адвокат“. И в двата случая става дума за един определен вид глуповато същество, което е попрочело няколко учебника и изведнъж си е въобразило, че се е преродило в новия Кларънс Дароу или измисления Пери Мейсън. Тези хора са кошмарът на истинските адвокати, защото става така, че клиентът ви изведнъж си въобразява как е много по-умен от вас. Това, разбира се, не е изключено, просто му липсват няколко съществени важни черти, например опит и образование, и във всеки случай той се опитва да превърне онова, което вижда червейчето, в галактическа перспектива върху нещата от живота.

Голямата опасност при казармените адвокати е, че те твърде често не осъзнават собствените си огромни недостатъци, докато думата „виновен“ не излезе от устите на съдебните заседатели. Някои не се отказват дори в този случай. Шкафовете на апелативните съдилища са претъпкани с молби, заведени от казармени адвокати, които се превръщат в килийни адвокати, но продължават да хранят убеждението, че единствената причина да загубят делото е бил онзи нескопосан адвокат, който само е заемал място на скамейката на защитата.

— Да разбирам ли, че възнамерявате сам да ръководите защитата? — попитах.

— До голяма степен, да — отвърна той. — Очаквам от вас да се съвещавате с мен за всички важни решения. И аз ще имам последната дума.

Законите определено му даваха това право, а по болезненото изражение на Катрин разбрах, че тази тема вече е била обсъждана с нашия клиент. Реших да не настоявам. Уайтхол не ме познаваше, нямаше ми доверие и не исках да го разубеждавам на толкова ранен етап от отношенията ни.

В зависимост от това колко високо щеше да остане самочувствието му и доколко щяха да се развият самите ни отношения, може би никога нямаше да успея да го направя.

Отвърнах само:

— Определено имате правото.

— Знам.

— Мога ли да ви задам няколко въпроса, отнасящи се до делото?

— Ами, добре — отвърна той колебливо, сякаш ми правеше голяма услуга,

— Каква длъжност заемахте в базата?

— Командир на рота.

— И от колко време бяхте на тази длъжност?

— От единайсет месеца. Служа на едногодишна ротация. Трябваше да сдам командването след един месец.

— Каква е оценката за дейността ви?

— Отлична. Всичките ми оценки през цялата ми кариера досега са били отлични.

— Аха — измрънках, като си отбелязах наум да проверя това.

Много офицери послъгват, че имат отлични оценки, и тъй като личните им досиета се пазят в секретни секции във Вашингтон, един аматьор няма как да провери казаното. Само че аз не бях аматьор, а адвокат. Имах си начини да проверявам разни неща.

Попитах го:

— И така, какво правехте вие, старши сержант Моран, редник Джаксън и Ли Но Те в онзи апартамент?

Той се облегна на стената.

— Те бяха мои приятели. Знам, че от офицерите се очаква да не се забъркват с войници, но никой от тях не беше под мое командване. Предположих, че в такъв случай няма проблем. Поканих ги да купонясваме.

— Бихте ли разказали по-подробно за тези приятелства? Какво точно означава думата за вас?

— Имате предвид дали съм бил… в любовни връзки с тях, така ли?

— Точно това имам предвид.

Той бързо се наведе напред.

— Досега не сте участвали в дело с хомосексуалисти, нали?

— Не — признах си. — Това ми е първото.

— При хомосексуалистите винаги трябва да задавате въпросите по-конкретно, господин майор. Някои гейове поддържат ужасно безразборни връзки. Любовните увлечения са неуместни, дори нежелателни. Винаги трябва да питате дали е имало физическа връзка, защото в повечето случаи нещата се свеждат само до нея.

Уайтхол изпитателно се вторачи в мен, за да види как ще реагирам. Имах усещането, че сме се докоснали до нещо, на което той придаваше огромно значение. Току-що ми беше прочел лекция като на първокурсник по право, така че явно трябваше да се справям и с чувството му за превъзходство. На всичко отгоре беше направил провокативно изявление за гейовете — дали не ме подлагаше на тест?