Брайан Хейг - Врагове по неволя

Както и да е.

— Разбрано — отвърнах хладно. — Имахте ли любовна или физическа връзка с някой от тези мъже?

Той не отговори. Наведе се още по-напред, облегна лакти на коленете си и попита:

— Кажете ми нещо, господин майор. Чел съм, че някои адвокати предпочитат да не знаят дали клиентите им са виновни. Работят по-добре на тъмно, защото си запазват правото на съмнение и хвърлят цялото си сърце и душа в защитата. Поддържате ли тази теория?

— Не. В никакъв случай.

— И защо не?

— Първо, всеки свестен адвокат оставя чувствата си настрана. Второ, това разсейва стратегията. Ако вярваш, че клиентът ти е невинен, влагаш всички усилия и време в опит да го докажеш на всички останали. Ако знаеш или подозираш, че е виновен, ще посветиш всяка секунда от времето, с което разполагаш, за да съсипеш тезата на прокурора или да му попречиш процедурно. Същото е, на което ви учат за военното изкуство — да се съсредоточиш върху бойното поле и да икономисваш усилията си навсякъде другаде. Разполагаме само с две седмици. Не можем да си позволим никакво разсейване.

— Но кажете ми честно. Ако смятахте, че съм виновен за всички престъпления, в които съм обвинен — убийство, изнасилване, некрофилия, участие в хомосексуални актове, връзки с редовия състав, — бихте ли вложили цялото си сърце и душа в моя защита?

— Аз съм положил клетва като военен адвокат и тя ме задължава да ви предоставя най-добрата защита, на която съм способен.

Това бе реторично отбягване на прекия отговор и той го разбра. Но явно все пак научи нещо важно, защото се облегна на стената и изражението му изведнъж стана студено.

— Добре — каза той, — ето как ще действаме. Вие се опитайте да откриете всичко, което можете. Съберете фактите, анализирайте ги и след това се върнете при мен с въпросите си.

— Ще им отговорите ли? — попитах.

— Не съм казал подобно нещо. Просто елате с въпросите си, когато сте готови.

Оставихме капитан Томас Уайтхол в килията му и излязохме от ареста. Нито Катрин, нито Мария ме попитаха какво мисля. Предполагам, че вече го знаеха. Знаеха го, защото би трябвало и те да си мислят същото.

Имелда беше успяла да постигне истинско чудо. Компютрите, разположени на четири бюра, вече работеха и придаваха на помещението вида на юридически офис с традиции, като отклоняваха вниманието от фризьорските атрибути и материали, натрупани по рафтовете. Една от секретарките й набираше нещо на клавиатурата, друга попълваше някакъв документ, а Кийт диктуваше нещо на третата.

Имелда се бе настанила с вдигнати крака в едно от четирите фризьорски кресла и коригираше с дебел червен флумастер някакъв документ с такъв величествен израз, все едно бе Савската царица. Заклех се никога да не й простя измяната.

Освен това ни очакваше и съобщение. Беше от посолството — канеха мен и Катрин на купон с министъра на правосъдието на Южна Корея в кабинета му, в един часа следобед. Тъй като вече беше един без двайсет, двамата се втурнахме като обезумели към вратата и след малко седяхме в цивилния автомобил. Отпрашихме към портала и едва когато го доближихме, осъзнах, че този път се бяхме прецакали напълно. Порталът беше задръстен от протестиращи.

Но когато стигнахме до него, корейските момчета в сини униформи вече разчистваха пътя с палките си. Това сигурно бе работа на Имелда. Очевидно беше позвънила предварително. Не й убягваше нищичко.

Министерството се намираше на седем-осем километра от базата и уличното движение, което в Сеул почти винаги се придържа към скоростта, характерна за съдържанието на черва по време на запек, беше подозрително рехаво. Сигурно столичаните до един бяха излезли да протестират срещу американците — нещо, което в случая бихме могли да наречем и проклятие, и благословия.

Свръхелегантният мистър Брандуейт и верният му оръженосец, полковник Пирана, ни чакаха пред внушителните порти на Министерството на правосъдието.

Набързо се ръкувахме и Брандуейт взе думата с изражението на светец:

— Вижте, адски съжалявам за недоразумението сутринта. В това дело съм на ваша страна. Моля ви, повярвайте ми. Обадих се на министъра и го убедих поне да изслуша доводите ви. Сега всичко е във ваши ръце. Бих искал да ви помогна повече, но моите са вързани.

Дрън-дрън. Този човек бе временно управляващият посолството ни в една държава, която изцяло зависеше от нас в усилията си да удържи севернокорейците да не предприемат „враждебно сливане“, както биха се изразили бизнесмените. Можеше да стори сума ти неща. Единствената причина изобщо да си помръдне пръста беше страхът от публичното изгаряне на клада, което можеха да му устроят хомосексуалните приятелчета на Катрин. Естествено, не споделих тези прозрения.