Брайан Хейг - Врагове по неволя

— Не ми харесваш, Дръмънд! Заради тази история направо ще ти го начукам!

В никакъв случай не бих могъл да кажа, че изтънчеността беше най-силната му черта.

Докато пътувахме обратно, не обелихме нито дума, защото шофьорът ни беше от военната полиция, а в това дело поверителността беше жизненоважна. Толкова бях вбесен, че не ми се говореше.

Бях бесен на Катрин, че ме въвлече в цялата история. Бях бесен на армията и на генерал Спиърс, че ме натопиха да й помагам. Както и на Кийт, че отмести темата на спора от Уайтхол и неговите права и я насочи към каузата на гейовете.

А знаете ли на кого бях най-ядосан? На човека с голямата уста.

Защо ми трябваше да заплашвам временно управляващия посолството? Защо трябваше да се втурвам и да си пъхам главата в устата на лъва? Знаех отговорите на тези въпроси, но не се гордеех особено с тях.

Опитвах се да впечатля крехката госпожица първенец на нашия випуск, която ме беше подлъгвала и подигравала в продължение на цели три години. Опитвах се да докажа, че мога да бъда по-нахален и агресивен юрист от нея.

Е, засега се справях.

Отидохме направо в стаята на Катрин, но там нямаше никого. Заварихме само съобщение, че във фризьорския салон на хълма до хотела ни очаква голяма изненада.

Когато пристигнахме там, три чиновнички в бойни униформи мъкнеха кашони и компютри, сгъваеми маси и столове и превръщаха салона в импровизирана юридическа кантора. В ъгъла стоеше нисичка и възпълна цветнокожа жена с кръгло пухкаво лице, което по някакъв невероятен начин успяваше да изглежда по-твърдо от стомана. Изстрелваше команди към всички, размахваше ръце и крякаше, за да надвиха останалите.

Едва не се втурнах да я прегърна, но, естествено, не го направих. Рискувах да ме зашлеви, дори ако само й намигнех. Катрин и Кийт набързо огледаха обстановката и останаха поразени. Затова се намесих:

— Сержант Пепърфийлд, бихте ли се приближили, за да ви представя.

Тя ни изгледа така, сякаш досега не бе забелязала присъствието ни — чиста проба блъф, защото нищо, което се случва в радиус от петнайсет километра около Имелда, не може да убегне от вниманието й. После подръпна униформените си панталони, смъкна очилата на носа си, изсумтя веднъж-дваж, сякаш я затруднявах по най-неприятен начин, и най-сетне се заклатушка към нас.

Катрин изучаваше униформата й.

— Катрин, Кийт, това е старши сержант Имелда Пепърфийлд, най-добрият юридически сътрудник в американската армия. Тя ще ръководи канцеларията ни.

Имелда закова точно пред Катрин и двете се вторачиха една в друга за промеждутък, който за страничния наблюдател изглеждаше цяла вечност, но всъщност навярно продължи около половин секунда. Беше от онези крайно специфични погледи.

— Радвам се да се запозная с вас — рече Катрин и протегна ръка.

Имелда я сграбчи и изръмжа:

— Няма да допусна никой от вас да ми се пречка в краката с юридическата си диплома, ясно ли е? Тук се разпореждам аз и става онова, което аз кажа. Тази канцелария е моята крепост. Не го забравяйте!

— Добре — отвърна Катрин.

— Ако имате нужда от нещо, само ми кажете. Старата Пепърфийлд ще ви го достави.

— Добре — повтори Катрин.

Точно в този момент начумерената Мария и амазонката Али нахлуха в офиса откъм задната врата. Мария, представете си, се усмихваше. Беше доста глуповата усмивка, но несъмнено изразяваше щастие.

— Видяхте ли какво направи тази жена? Тук сме от единайсет дни и не можахме дори да получим пряка телефонна линия. А тя пристигна преди два часа и вече ни е уредила помещение, шест телефонни линии и пет компютъра!

— И три коли — изчурулика Али. — С шофьори.

— Чудесно — рече Катрин. — Не искам да прозвучи неблагодарно, но дали фризьорският салон беше най-добрият вариант?

Имелда пристъпи от крак на крак.

— Дадоха ни това помещение, защото всички корейци, които работят тук, в момента стачкуват.

— И защото е фризьорски салон, а ние сме хомосексуалният екип от адвокати? — попита Катрин.

— Пет пари не давам — изсумтя Имелда. — Има още три помещения отзад, климатици, тоалетни и безброй електрически контакти.

— Права си — съгласи се Катрин и облъчи Имелда с топла и горда усмивка. — Направо е чудесно.

Имелда засия като щастливо хлапе. Усмивката й се разтегна от едното до другото ухо.

Аз пък останах изумен. Пред очите ми разцъфваше една красива любов. Държаха се като най-добри приятелки, тупаха се по гърба и се хилеха като глупачки. А аз изобщо не възнамерявах нещата да се развият така. Имелда Пепърфийлд беше най-начумерената, най-чепатата личност, която Господ е създал на тази красива земя. И една от най-умните. Преструваше се на зле образована чернокожа жена от затънтения Юг, с което някак си успяваше да заблуди всички. Не и мен обаче. Беше по-лукава от всеки адвокат, когото познавам, и почти толкова образована. Имаше магистърска степен по английски и втора по наказателно право.