Брайан Хейг - Врагове по неволя

Но аз не попитах това. Друго попитах:

— Значи сте били само вие и полковник Дженсън?

Полковникът понечи да отвори уста, но Брандуейт го накара да замълчи с бърз, отсечен жест. Сериозна грешка от негова страна.

— Точно така, господин майор. Имаше и стенографи, но полковникът и аз бяхме основните действащи лица в това усилие.

— Добре, тогава всичко е точно и ясно.

— Кое е точно и ясно?

— Кого ще обвиним официално.

— За какво?

— За възпрепятстване на правосъдието и за участие в престъпен заговор за лишаване на клиента ни от гражданските му права. Както и за нарушаване на конституционните права на нашия клиент.

Лицето на Брандуейт се сгърчи. Той потупа фризираната си коса без нито един бял косъм и се вторачи в мен.

— Дръмънд, аз съм временно управляващ посолството, а вие сте офицер с нисък чин. Ако се осмелите да ме заплашвате, ще говоря с генерал Спиърс да ви предаде на военен трибунал.

Мигновено се престорих на засрамен.

— Мистър Брандуейт, моля да ме извините. Моля ви. Не знам какво ми стана.

Ъгълчетата на устните му трепнаха. Не чак дотам да се усмихне, но в тази посока. После обаче добавих:

— Проблемът е, че нещо бъркаме кой какъв е. Аз не съм просто офицер от въоръжените сили, но и адвокат. Освен това съществува огромна разлика между заплаха и обещание. Понякога човек трябва да се вслушва по-добре, но това определено не беше заплаха. Нали така, мис Карлсън?

— Съвсем правилно — потвърди тя точно навреме. — Бих го нарекла услуга, Брандуейт. Той ви дава възможност да предупредите служителя си за връзки с обществеността за съобщението, което ще направя на пресконференцията. Смятам да я свикам веднага след като напуснем вашия кабинет.

— Няма да се поддам на заплахи!

Брандуейт изгледа свирепо първо нея, после Кийт, след това мен и накрая Дженсън, чиято единствена вина в случая беше, че е юрист като нас. Виновен по подразбиране, един вид.

— Точно така. Той няма да бъде заплашван — повтори високо и ядно Дженсън, като се опитваше отново да си спечели благоволението на дипломата. — Освен това вие блъфирате. Не можете да съдите държавен служител, който защитава интересите на американското правителство.

За моя голяма изненада в този момент се намеси Кийт:

— Господин консултант, моята специалност е да съдя федерални служители. Така си изкарвам хляба. И мога да добавя, че се справям доста добре. Това, което особено ми харесва в настоящия случай, е, че не само ще спечеля много пари и от двама ви, но и ще ви дам под съд за престъпно поведение. Вие сам го казахте. Би трябвало да действате в защита на интересите на американското правителство.

— Точно това правим — настоя Дженсън.

— Не. Вие влизате в заговор с чуждо правителство, за да лишите един американски военнослужещ от най-елементарните му права. Просто и ясно. И тъй като лично ви уведомих за същността на нещата, вече не можете да използвате непознаването на закона за извинение.

Кийт се наведе напред като хищник и ги облъчи с лукава усмивка.

— Ако се съди по фактите, защитата на нашия клиент и бездруго ще бъде трудна работа. Нямахме никакви шансове да спечелим, нали? Така поне успяваме да спасим нещичко. Офицер, заподозрян в хомосексуалност, ще влезе в юридическата история и като първия военнослужещ, предаден за съд на южнокорейците. Твърде жалко за Уайтхол, че трябва да изиграе ролята на мъченик и прочие, но не беше ли казал Робеспиер, че човек не може да направи омлет, без да строши няколко яйца?

Не бях особено доволен, че Кийт разшири темата от съдбата на клиента ни до общия проблем, но преди да се замисля по-нататък, Катрин пое щафетата от него.

— Ще ви направим доста известни вас двамата — рече тя и също се наведе напред.

Точно така си беше. Щяха да ги накълцат на кайма и Дженсън, юристът, очевидно пръв го осъзна, защото лицето му почервеня като преди апоплектичен удар, сякаш кръвта всеки миг щеше да потече от ушите му.

— Вижте какво, госпожице — той замахна с пръст към Катрин, — ние не сме си изсмукали всичко това от пръстите! Този ход беше одобрен от Съвета за национална сигурност!

Катрин се усмихна.

— Не ме интересува, дори Дядо Коледа да ви е дал одобрение, тъпанар такъв. За мен вие сте просто двама държавни служители, които получиха предупреждение. Ако предадете капитан Уайтхол, ще ви изпържим живи.

След всичко това можехме да продължим да си седим там и да се замеряме с обиди, но май нямаше смисъл. Вече бяхме изяснили позициите си, затова всички станахме и се запътихме към вратата. Но точно преди да излезем, Дженсън ме сграбчи за ръкава и ме дръпна назад, за да ми просъска нещо кратко и люто. Ето какво гласеше то: