Брайан Хейг - Врагове по неволя

— Мис Карлсън, изглежда, станала е някаква грешка. Южнокорейското правителство не ни помоли да им предадем Уайтхол. То настоя да им бъде предаден днес, до края на работния ден. В крайна сметка ние сме гости в тяхната страна.

Катрин отвърна:

— Не ме интересува. Клиентът ми има права, а вие имате Споразумение за статута на войските, според което той трябва да бъде съден от американски военен трибунал. Не забравяйте, че той не е само офицер, но и гражданин на САЩ, данъкоплатец и поради това — ваш работодател. Няма да го предадем на корейците.

Дженсън злобно ме гледаше, защото беше очевидно, че някой е обяснил неудобните подробности около ССВ на Катрин, а аз, така да се каже, бях най-вероятният заподозрян.

— Мис Карлсън — започна Брандуейт със снизходителен и търпелив тон, — аз определено разбирам позицията ви. Дори споделям вашето съчувствие. — Но — продължи, като толкова наблегна върху това „но“, че то заехтя като Големия каньон — когато една от страните по международен договор обяви, че вече няма да го съблюдава, няма какво да направим.

Катрин се наведе напред със свирепо изражение.

— Глупости. Ще ги принудите да се съобразяват. За бога, ние сме тези, които ги защитават от лошите. Това е доста силен аргумент.

— Нещата не стават така — настоя Брандуейт.

— Тогава ги направете да стават.

— Не бих могъл, дори да исках. Позицията ми по въпроса е одобрена както от Държавния департамент, така и от Съвета за национална сигурност. Ситуацията бездруго вече е достатъчно радикализирана. Не искаме да правим нищо, което допълнително да раздухва огъня. Уайтхол ще бъде предаден на корейците до пет часа следобед.

— Не, няма. Ще подам протест и ще блокирам това решение — заплаши Катрин.

— Пред кого ще протестирате? — попита Брандуейт, като едва криеше усмивката си.

— Какво искате да кажете с това „пред кого“?

Временно управляващият посолството се облегна и кръстоса крака. Прокара пръсти по идеалния ръб на вълнения си панталон и се наслади на блясъка на модните си обувки.

— Пред кого ще протестирате? Намираме се в Южна Корея, а не в Съединените щати. Ако подадете протест пред военния трибунал, мога да ви гарантирам, че ще го отхвърлят още преди обяд. Ако го подадете пред корейците, те просто ще ви се изсмеят.

Дженсън енергично кимаше в знак на съгласие, а тъй като бе юридическият консултант на главнокомандващия, Брандуейт очевидно не говореше пълни глупости.

Катрин погледна въпросително към Кийт, който сви рамене, и едва след това умолително обърна големите си зелени очи към мен.

Бих могъл и навярно трябваше да се престоря, че не съм я видял. Вместо това попитах:

— Мистър Брандуейт, какво точно е споразумението ви с южнокорейското правителство? С кого е сключено и какви отстъпки сте направили?

Брандуейт кимна към Дженсън да поеме щафетата.

— Вече се съгласихме да предадем Уайтхол в техния арест, докато започне процесът — каза полковникът. — След около час генерал Спиърс ще се срещне с Чуй Мун Сонг, министъра на правосъдието, за да информира корейците, че освен това официално сме съгласни да им преотстъпим правото да съдят Уайтхол.

— Само Уайтхол ли? Ами Моран? Джаксън?

— Ъъъ, не. Само Уайтхол. Южнокорейците не са поискали другите двама. Техните престъпления са възмутителни, но определено не са толкова ужасни.

— Имало ли е досега друг случай, в който сме се съгласявали да преотстъпим правото си на военен съд на корейците?

— Случаят е уникален. Знаете как действат законите, майоре. Прецедентите са водещи, но не и обвързващи. Всяко дело се решава според собствената му същност.

— Споразумението реципрочно ли е?

Изражението на Дженсън бе напълно безстрастно.

— Какво имате предвид?

— Има ли quid pro quo? Вие предавате Уайтхол, а в замяна под наша юрисдикция остават други затворници? Да не би да използваме случая, за да търгуваме с хора?

Брандуейт бързо положи длан на коляното на Дженсън и взе думата:

— Господин майор, както знаете, дипломатическите разговори между американското правителство и правителството на Република Корея са строго конфиденциални. Просто не можем да ви кажем какво сме обсъждали.

— Така ли?

— Така — отвърна той съвсем твърдо.

— Можете ли поне да разкриете кой е преговарял с южнокорейците?

— Разбира се. Аз. И полковник Дженсън, който бе толкова любезен да участва като мой сътрудник в преговорите.

„Сътрудник в преговорите“? Откъде ги изкопават тези момчета?