Брайан Хейг - Врагове по неволя

Но точно както и по отношение на делото, не можех да призная какви бяха истинските ми връзки с Каръл Ким. Не можех невинно да кажа: „Виж сега, тя е агент на ЦРУ и двамата бяхме много заети с разкриването на най-голямата шпионска мрежа в историята на страната.“ Дори да ми повярваше, после Мърсър щеше ми откъсне топките.

Онова, което трябваше да направя, беше да оставя нещата такива, каквито бяха. Трябваше да се измъкна тихичко, с подвита между краката опашка. Но кой знае защо, не ми се искаше да го направя.

Потътрих крака и се прокашлях.

— Виж сега, за тази сутрин…

Отначало тя не отговори, все едно не беше ме чула. Чак когато стана ясно, че няма да се измъкна, тя промърмори:

— Какво за тази сутрин?

— Позвънила си в стаята ми около пет часа.

— Така ли? — попита тя, без да помръдва.

— Не е онова, за което си мислиш.

Катрин продължаваше да стои с гръб към мен и да чете книжата си:

— Не съм си мислила нищо. Дори не си спомням да съм ти звъняла.

— Хайде, хайде. Бях под душа. Отговорила ти е жена — попълних празнотите в паметта й.

Ненужно, разбира се. Но уязвената жена играе игрички и човек трябва просто да се остави на течението. Това е едно от основните ми житейски правила.

— Хммм — измърмори тя, като тонът й рязко се повиши с това „хм“, все едно искаше да каже: „Как е възможно да е нещо по-различно от онова, което съм си помислила?“

— Катрин, жената в стаята ми беше колежка. Срещата ни бе… по работа.

Все още стоеше гърбом към мен, но какъвто съм си наблюдателен, възприех и това като лош знак. Може би трябваше да й обясня нещата по друг начин. Думата „работа“ може да се интерпретира доста гадничко. В крайна сметка каква работа се върши в една хотелска стая в пет часа сутринта?

Въпреки това продължих:

— Вярно, малко странно звучи, че съм бил под душа, докато в стаята ми е имало жена. Разбирам, че можеш да си съставиш погрешно впечатление. Но бяхме работили цяла нощ. Нуждаех се от душ.

— Махай се оттук — рече тихо тя.

Едва тогава осъзнах, че пак бях изтърсил неподходяща фраза — с тази работа „цяла нощ“. Може би трябваше да уточня какво имах предвид. А може би просто не трябваше да казвам нищо.

— Виж, аз… ъъъ…

Тя се завъртя кръгом и посочи към вратата с малката си ръка:

— Казах ти да се разкараш. Махай се!

От лицето й сякаш се спускаха ледени висулки. Излязох си.

И направих единственото, което можех. Отидох в канцеларията на съдията. Съобщих на надутата му секретарка, че трябва да се видя насаме с него, а тя високомерно ми нареди да седна и да чакам. Седнах и зачаках. След малко тя вирна нос от бюрото и ми каза да влизам.

Кабинетът отново беше тъмен и се зачудих дали това има нещо общо с настроенията му. Нали разбирате — светло в хубав ден и тъмно, когато му се иска да убие някого. Подадох глава през вратата и казах:

— Добро утро, ваша светлост. Бих искал да поговоря насаме с вас.

— Влизай и сядай.

Настаних се на стола пред бюрото му и от гърдите ми се откърти огромна въздишка. Ако ви се струвам нервен, прави сте. Едно е да се изповядвате в тъмна, закрита кабинка пред католически свещеник, чиято работа е да ви прощава. Да се изповядате пред неумолим съдия, очи в очи, в уединения му кабинет — това е съвсем друга работа. Спомних си старата поговорка на сержантите от пехотата, че редът на Бог да накаже грешниците идва едва тогава, когато армията е свършила с тях.

Той се взря в лицето ми.

— Дръмънд, изглеждаш по-зле и от вчера. Трябва да престанеш да работиш толкова много. Вземи да поспиш малко, момко.

Започна да ми писва всички хора, с които се срещах през тези дни, да ми казват, че съм заприличал на парцал. Това изобщо не се отразява добре на самочувствието. Както и да е, казах:

— Мисля, че имам проблем. Карлсън ми даде копие от молбата на Голдън.

Той вдигна огромната си месеста лапа.

— Не бива да обсъждаме това в отсъствието на другите двама юристи. Молбата е заведена.

Усмихнах му се накриво.

— Всичко това ми е известно. Не бихме ли могли пак да поговорим като мъж с мъж?

Той се облегна назад в огромния си стол и много ми се иска да ви кажа, че изглеждаше любопитен или поне развеселен. Но не беше така.

— Ще говоря хипотетично — започнах въпреки всичко. — Да предположим, че имате един адвокат, който участва в наказателно дело. И изведнъж то започва да прилича на шпионско дело. Да предположим, че към този адвокат се е обърнала една много тайна американска агенция и го е помолила да сподели част от информацията си. Това нарушение ли е?