Брайан Хейг - Врагове по неволя

— Тогава не бих заложил ипотеката си на шанса Уайтхол да отърве кожата.

Прозях се. Не бях спал почти четирийсет часа. Бях напълно изтощен. Целият адреналинов поток от последните няколко часа се беше оттекъл и сега представлявах само една празна коруба.

— Господи — измърмори най-сетне Мърсър. — Приличаш на парцал. Върви да спиш.

Усмихнах му се мрачно.

— Искаш да кажеш, че за днес нанесох достатъчно щети, така ли?

— Щети ли? Ти си подвижно земетресение, Дръмънд. Нямам търпение този процес да свърши и да разкараш разрушителния си задник от моя полуостров.

Усмихнах се и се изправих.

— Смяташ ли, че Бейлс и Чой отдавна са избягали?

— И още как. Може да са хванали някой севернокорейски риболовен кораб или подводница. Може дори да са имали скрит частен самолет, с който да са излетели под радарите.

— Жалко — отбелязах.

Мислех си за последствията от този факт за защитата на Уайтхол. Да не говорим пък за това как щеше да се отрази на Катрин, която очакваше от мен резултати. Но ако резултатите точно в този момент вече се настаняваха в най-луксозния хотел в Пхенян, не можех да ги пипна.

— Жалко, наистина — потвърди разузнавачът. — Много жалко, по дяволите.

Правосъдието е устроено по такъв начин, че и защитата, и обвинението започват всяко дело с решителни спорове около разкритията отпреди процеса. Първите истински схватки във всяко наказателно дело са битките за информация — всичко, което можете да научите за престъплението, за доказателствата и за свидетелите. А вие имате интерес да научите възможно най-много за тези неща, преди процесът да започне, защото те ще ви подскажат как да оформите стратегията си. Освен това по този начин избягвате риска да бъдете поставени в неудобно положение в съда и опасността тезата ви да рухне, разсипана на парчета от някоя изненада по време на процеса. Като например прокурорът да влезе в залата с видеозапис, за който не знаете, че е съществувал и на който се вижда как вашият клиент застрелва от упор в главата коленичилата жертва, при което във вашата теза за действия при самоотбрана изведнъж зейва огромна пробойна.

Тъй като работи за държавата, прокуратурата има незабавен и пълен достъп до всичко, открито от полицията, а това е доста сериозно преимущество. Законодателят има предвид това предимство и го компенсира, като позволява на защитата голямата свобода да узнае с какво разполага обвинението. На практика прокурорът е длъжен да уведоми предварително адвокатите от защитата за всеки свидетел и всяко доказателство, което възнамерява да използва в съдебната зала.

Имаше време, когато съдилищата бяха толкова либерални, че адвокатите от защитата на практика нямаше къде да сбъркат. Прокурорът беше длъжен едва ли не да изпразни съдържанието на куфарчето си на влизане в съдебната зала, докато защитникът следваше да споделя само ограничена информация с него. Това бяха добрите стари времена за адвокатите от защитата. Беше преди Роналд Рейгън и Джордж Буш да управляват цели дванайсет години — време, през което Върховният съд получи силна инжекция от консервативни стероиди.

В наши дни навременната размяна на самостоятелно придобита информация е почти равностойна. Смисълът на цялата идея е едната страна да не монополизира критично важни сведения и несправедливо да смаже другата страна в съдебната зала.

Обяснявам всичко това, за да стане ясно защо Еди беше подал молба до Каръдърс, която засягаше мен. Както вече няколко пъти отбелязах, когато работата опре до процедурните въпроси на правото, малцина можеха да се мерят с Еди.

По същество Еди настояваше да узнае каква е моята роля в изчезването на двамата му ключови свидетели. Той някак си беше надушил, че съм бил пребит по време на задържането си, и искаше да разбере дали не съм предприел лично отмъщение срещу тях. Намекваше, че е възможно да съм прекрачил границата на работата си по защитата и да съм лично забъркан в делото.

Законодателството има доста засукани правила за отношението на юристите към всички останали в съдебната зала. Да речем например, че адвокатът е женен за съдията, или пък спи със съдията, или със старшия съдебен заседател — тогава някой от тях явно трябва да си направи самоотвод. Това са комично очевидни случаи, но има и много други, които са доста по-хлъзгави. Така например, ако адвокат от защитата се сдобие с информация за ключов свидетел на другата страна, добита чрез държавна разузнавателна агенция, това също би могло да означава, че е необходим самоотвод или дисквалифициране.