Брайан Хейг - Врагове по неволя

Що се отнася до мен, аз се опитвах да се слея с околната среда, тъй като стаята беше пълна с високопоставени мъже, които точно в този момент нямаха сериозна причина да ме харесват особено.

Очите на Спиърс се стрелкаха насам-натам изпод свирепите му орлови вежди. Чудех се какво ли си мисли. От друга страна, може би не исках да го разбера.

— Във всеки случай сега трябва да осигурим адвокати на всички тях — продължи Мърсър.

— Всичките ли са поискали адвокати? — попита Спиърс.

— Не. Ние им ги осигуряваме автоматично. Не искаме някакви процедурни щуротии да ни се стоварят на главите по-късно.

— Колко глупаво — отбеляза Брандуейт. — Само ще забавите нещата.

После ме погледна злобно.

— След като се появят адвокатите, всички ще млъкнат.

Мърсър нетърпеливо го прекъсна:

— Виж какво, ти си гледай твоята работа, а аз ще действам както си знам.

Брандуейт насочи към него показалеца си с безупречен маникюр.

— Точно сега, Мърсър, ти имаш само група задържани американски офицери и един труп. Не ме поучавай. Дай ни резултати, и то бързо.

Те продължиха да си разменят подобни реплики още известно време, а аз се улових, че мисля за застреляния в главата капитан от флота. Защо точно него? Искам да кажа, че който и да ни е подслушвал от паркинга, е чул Каръл и аз да споменаваме имената на всички останали заподозрени. Навярно при някои от тях нямаше да излезе нищо. Щяха да се появят напълно приемливи обяснения защо имената им не фигурират в папките на Бейлс, или защо Чой е свалил обвиненията. Но със сигурност нямаше да има обяснение поне за трима или четирима. Те просто бяха попаднали в мрежата на Чой.

Тогава защо само капитанът беше убит? Каръл беше съобщила на Мърсър за опасенията ни в 5:20 часа, а военните полицаи бяха нахлули в жилището на капитана в 6:36, което означаваше, че може би са го убили още към 6 часа. С други думи, щом севернокорейците са научили какво сме разкрили, те веднага са пратили убиец да го премахне. Мак Дженсън бе арестуван чак в 8:30. Последният заподозрян в 9:00.

Дали това не означаваше, че греша? Че останалите не са виновни? Че капитанът е бил единствената риба, попаднала в мрежата на Чой? Или че на севернокорейците им е било трудно да стигнат до другите? Или тук имаше и нещо друго?

Колкото и да не ми се искаше да изляза от укритието си, се обадих:

— Мистър Мърсър, според вас защо са премахнали военноморския капитан?

Мърсър и Брандуейт все още се караха и му отне известно време, за да се откъсне от спора.

— Какво?

— Онзи капитан от ВМС?

— Елмор. Харолд Елмор.

— Да, точно така… Харолд Елмор. Според вас защо са убили именно него? Искам да кажа, че ако съм разбрал правилно, те са разполагали с два-три часа да очистят и още някого, нали така? Защо са отишли да премахнат точно Елмор? Защо само него?

Мърсър сви устни.

— Проклет да съм, ако знам. От всички заподозрени в списъка Елмор несъмнено е заемал най-безобиден пост.

— Вие познавахте ли го, господин генерал? — попитах.

Спиърс отвърна:

— Как няма да го познавам? Хари беше моят офицер по протокола. Виждахме се всеки ден. Докладваше ми всеки ден. Тук идват множество важни гости и Хари се занимаваше с всички тях. Преди тази сутрин бих сметнал за невъзможно да повярвам, че е извършил нещо подобно.

— Защо?

— Защото Хари беше дяволски добър офицер. Завършил военноморска академия, двайсет и пет години безупречна служба, работлив, честен, надежден.

Почтително свих рамене.

— Точно така, сър. Но една вечер влязъл в някакъв бар и обърнал малко повечко питиета. И като тръгнал да се прибира, изведнъж усетил силен удар по бронята и една млада майка се търколила по капака на колата му. След това се озовал в чуждестранен полицейски участък, където му казали, че ще го обвинят в убийство по непредпазливост и шофиране в пияно състояние, за което може да получи присъда двайсет години затвор.

Мърсър попита:

— Имаше ли достъп до планове и секретна информация?

Спиърс изглеждаше озадачен.

— Имаше достъп до строго секретни материали, но ограничен до най-необходимото. В случая с Хари то не беше много.

— Участваше ли в заседания по военните планове или в обсъждане на секретна разузнавателна информация? — попитах.

— Не, обикновено не. Всъщност… може и да е участвал в някои от тях. Особено ако е бил зачислен като личен придружител на някой офицер или друг особено важен посетител.

— Имате предвид някой сенатор, така ли? — попита Брандуейт.