Брайан Хейг - Врагове по неволя

— Тези неща могат ли да подслушват точно определена стая в толкова голям хотел? — попитах. — Няма ли да се задръстят от брътвежи и шумове?

— Ако в стаята около твоята се говори, тогава ще има смущения и шумове. Но не и толкова късно през нощта, когато всички спят.

Наистина се стараеше, трябваше да й се признае. Отидох до прозореца и застанах до нея. Тя се обърна и ме изгледа. Тогава изведнъж посочих с пръст навън и изкрещях:

— Бързо! Обади се на своите хора и им кажи да задържат онзи автомобил там!

Тя понечи да каже нещо, а аз се ухилих и погледнах към паркинга. И зяпнах, защото един сив микробус изведнъж включи фаровете, излезе на заден ход от мястото си и буквално излетя от паркинга. Чу се свистенето на горяща гума.

— Господи! — извиках.

Каръл се спусна към телефона. Набра някакъв номер и нетърпеливо зачака някой да й отговори, после изкрещя в слушалката:

— Тук е Каръл Ким. Един севернокорейски шпионски минибус току-що потегли от „Драгьн Хил“ към главния портал. Сив, с тъмни стъкла. Накарайте някой да го задържи!

След като затвори, тя ми хвърли яростен поглед. Не можех да я виня. В крайна сметка току-що бях съсипал една чудесна възможност да заловят неколцина севернокорейци. В своя защита мога да кажа, че не й повярвах, докато не го видях със собствените си очи.

Тъкмо се готвех да поднеса извиненията си, когато ми хрумна една идея. Имаше още нещо, което трябваше да свършим. И най-добре щеше да бъде да го направим адски бързо, иначе…

Ето какво още се случи през онази сутрин. Сума автомобили на ЦРУ и на военната полиция с часове кръстосваха базата, като се опитваха да открият и да задържат заподозрените, за които двамата с Каръл светкавично бяхме информирали Мърсър.

Оказа се, че трима от заподозрените са били преместени извън Корея, затова за тях не съществуваше непосредствена заплаха, макар че Мърсър взе мерки да съобщи на новите им командири да бъдат задържани временно, докато нещата не се изяснят. Вече беше допуснал доста грешки. Не искаше да рискува повече.

Заподозрян номер четири беше в отпуск някъде в Корея. Тъй като не можехме да го открием, нямаше причина да смятаме, че и севернокорейците ще успеят. По всички американски и корейски канали беше пуснато нареждане да бъде задържан в момента, в който се появи някъде.

Заподозрените с номера от пет до осем бяха задържани без инциденти, включително и полковник Пирана, буквално извлечен от кабинета си в присъствието на двама членове на юридическия му екип. Какво ли не бих дал да можех да присъствам на тази великолепна сценка.

Деветият заподозрян, офицерът от протокола, беше имал най-малко късмет. Намерили го сам до кухненската маса с голяма дупка в главата, от която върху закуската му се стичала мозъчна течност.

Никой нямаше представа как е станало. Никой не беше видял някой да влиза в квартирата му. Никой не беше чул изстрел. Навярно пистолетът е бил със заглушител. Навярно убиецът е бил професионалист. Кожата на капитана била още топла, а кръвта не се била съсирила, така че военните полицаи, които бяха нахлули в жилището му, предполагаха, че е бил екзекутиран трийсет минути до един час преди тяхното пристигане.

Беше десет часът сутринта и всичко това ми беше разказано с подробности лично от Бъз Мърсър. Мога да опиша изражението му като отчасти доволно, тъй като арестуваше група заподозрени предатели и по този начин донякъде компенсираше вчерашното си унижение. От друга страна, беше и раздразнен, тъй като неволно бях предупредил севернокорейците, че сме по петите им, поради което и без това хаотичната ситуация ставаше още по-заплетена.

Другите двама, на които обясняваше всичко това, бяха генерал Спиърс и Брандуейт, които седяха вляво от мен. И ако Бъз Мърсър изглеждаше разтревожен, то Спиърс беше направо стреснат, а Брандуейт изглеждаше така, сякаш беше готов да се хвърли от някоя висока скала. Искаше ми се да го стори.

— Исусе Христе, какво нещастие — повтаряше си непрекъснато той.

Мърсър продължи:

— Разбира се, на този етап още не знаем какви са нанесените щети. Нека ви напомня, че осемте души, които сме задържали или се опитваме да задържим, са само заподозрени. Задържаме ги заради тяхната собствена безопасност. И за разпит, разбира се.

Брандуейт изсумтя веднъж-дваж.

— И кога ще знаем повече?

— Не мога да ви кажа — отвърна Мърсър.

Произнесе го небрежно и разсеяно, от което си създадох впечатлението, че двамата не питаеха добри чувства един към друг. Нищо чудно. Брандуейт бе перфектната илюстрация на мъжете от деветдесетте, с безупречната си прическа, мазните си маниери и нарцисизма си. Мърсър беше късо подстриганият, суров и решителен представител на петдесетте години. Шпиони и дипломати; ако ги смеси човек, ще се получи нещо силно отровно.