Брайан Хейг - Врагове по неволя

Скоро обаче попаднахме на първото, което изглеждаше наистина подозрително; а след още две отхвърлени дела — и на второ. Когато приключихме с всички, имахме девет дела, които намирисваха.

Аз, разбира се, бях запазил най-хубавото за накрая. Подадох на Каръл папката на Мак Дженсън и я накарах да ми прочете съществените подробности. Тя сложи пръст върху устните си.

— Да видим сега. Арестуван и задържан на 19 април 1999 година за… Господи, няма да повярваш!

— Кажи ми! — едва не извиках.

— За педофилия.

Тя прелисти още няколко страници, докато четеше подробностите. После каза:

— Очевидно съществува американски жилищен комплекс и извън базата, в покрайнините на Итеуон.

— Точно така. Два големи жилищни блока. Единият за младши, а другият — за старши офицери.

— Има няколко доклада за американски деца, които били пипани от едър бял мъж. Докладите са постъпили в итеуонския участък, защото децата са били подмамени да излязат извън жилищния район, преди да бъдат подложени на сексуален тормоз. Всъщност именно Майкъл Бейлс е съобщил за това на Чой и е водил разследването от американска страна.

— Значи би трябвало да има протокол и в архивите на Бейлс.

Каръл все още беше забучила чипото си носле в папката на Чой.

— Итеуонският участък е поставил агенти в жилищния район по молба на американските власти. На 19 април един полицай на име Панг забелязал едър мъж американец, облечен в дънки и пуловер, който извеждал момченце от жилищния район. Отвел детето зад административна сграда към някакъв пуст двор. Когато Панг се появил, мъжът бил със свалени панталони и тъкмо свалял слиповете на момченцето.

— Уф, че гадно — измърморих. — Хич не обичам педофилите.

— Всички сме така. Както и да е, американецът бил арестуван и доведен в полицейския участък в Итеуон. Чой снел показанията на полицая, който го задържал, и се заел със завеждането на делото. Обадил се на Бейлс и заедно провели разпитите.

— Обърни на страницата със стенограмата на разпита и ми я прочети.

Тя запрелиства страниците и вдигна глава.

— Няма страница с разпит.

— Много ясно. А на последната страница, онази с решението, какво пише там?

Тя обърна на последната страница.

— „Приключено поради липса на доказателства“.

— Липса на доказателства ли? Ела ме ритни! Онзи негодник е бил със събути гащи!

— Познаваш ли го?

— Да, познавам го. Дженсън е юридическият съветник на Спиърс. Военен юрист. Освен това е човекът, който наблюдава делото на Уайтхол. Даде ми да разбера, че то трябва да се реши бързо и експедитивно. Точно той изработи решението Уайтхол да бъде прехвърлен в корейски затвор. Той избра съдията. Пак той избра прокурора. А навярно е избрал и потенциалните съдебни заседатели.

Каръл пусна папката.

— Еха!

— Именно! Копелето лично е подправило заровете.

Нямаше смисъл да лягаме да спим толкова късно, затова продължихме да работим. Каръл резюмираше на английски всеки по-важен пункт от деветте дела, които бяхме отделили. Аз четях записките й и прибавях препоръки как да се пресява по-нататък купчината.

Всичките девет отделени дела бяха подозрителни по някакъв начин, но три от тях изпъкваха като въшка на чело. Най-вече защото в тях липсваха свидетелски показания, както и при делото на Дженсън.

Едното дело беше на майор от разузнавателния отдел, чиято жена корейка била заловена да върти черноборсаджийска операция. Когато я арестували, тя шофирала товарен минибус, пълен с американска козметика за над сто хиляди долара. Корейките са луди по чуждестранната козметика, върху която обаче са наложени абсурдно високи мита характерни за силно протекционистичната икономика на Южна Корея. Това прави козметичните продукти абсолютен хит на черния пазар. Като се има предвид, че жената е била заловена на местопрестъплението — да шофира минибус, натоварена с контрабандна стока — изглеждаше абсурдно обвиненията срещу нея да бъдат снети.

Вторият случай беше с полковник от авиацията, специалист от отдела за стратегическо планиране, арестуван по обвинение за изнасилването на четиринайсетгодишно корейско момиче. Човек придобива инстинкта да подушва нередностите веднага. Снимката на момичето беше приложена и то съвсем не изглеждаше на четиринайсет години. Поне на мен. Може пък просто да е било преждевременно развито. Но имаше и друго нещо — твърдите черти на лицето й. Имаше отегченото изражение, което придобиват уличните проститутки, след като преминат границата от триста или четиристотин клиенти. Американският офицер се кълнеше, че била проститутка и той й платил, докато тя настояваше, че я блъснал в една тясна уличка и я изнасилил. Не беше направена медицинска експертиза. Момичето твърдеше, че има петима свидетели, но нито един от тях не беше разпитан. При тези рехави доказателства не можеше да се каже със сигурност, но изглеждаше като постановка.