Брайан Хейг - Врагове по неволя

Останах с впечатлението, че наказанието му за това, че беше допуснал Чой да убие един от хората му и да се измъкне, беше да остане тук и да чака онази разкошна, твърда жена в съседната стая най-сетне да се разприказва. Казано иначе, за него също бе отредено лишаване от сън.

След като бях видял и двамата, щях да заложа по-скоро на нея.

Навярно имаше много начини да се подходи към проблема, но аз убедих Каръл да нареди на своите хора да доставят кашоните, пълни с разследванията на Бейлс и Чой, в хотелската ми стая в „Драгън Хил Лодж“. И кой знае защо, не смятах, че точно моят чар я беше убедил. Докато се върнем в базата, щеше да мине полунощ, тя още не бе яла нищо, а корейските ресторанти затварят рано. Хотелът поне предлагаше румсървис.

Освен това имах впечатлението, че изобщо не се боеше, че моят мъжествен чар ще я накара да припадне и да се озове в леглото ми. Тогава защо да не си свършим работата в комфортната хотелска стая вместо в някоя мухлясала канцелария?

Три пети от кашоните бяха пълни с архивите на Чой. Бяха написани на хангъл, което представляваше сериозен проблем за мен, тъй като единственият корейски йероглиф, който познавам, означава „хомосексуалист“ — просто напоследък го виждах много често. Значи с тях щеше да се заеме Каръл.

Изчаках, докато свърши с поръчката си по телефона за румсървиса, преди да й обясня какво очаквах да постигнем Исках да прерови архива на Чой и да отдели настрани всяко дело, което се занимаваше с американец, извършил престъпление, станал свидетел на престъпление или по някакъв начин замесен в подпомагането или предотвратяването на престъпление в района на Итеуон. Не си давай труда да ги четеш, казах й. Просто ги пресей и ги отдели настрани. И само онези, които са не по-стари от три години. А на заглавните страници записвай имената и чиновете на английски.

Самият аз се зарових в делата на Бейлс. Хубавото на това да бъдеш на „ти“ с наказателното право като мен беше, че от осем години непрекъснато четях следователски протоколи. Човек придобива определен опит. Знаеш кои сектори с данни са съществено важни и кои са запълнени с безсмислени процедурни подробности. Знаеш на кои страници да се спреш веднага и кои да прелистиш набързо.

Другото хубаво нещо беше, че Бейлс беше високо организиран, точен и в никакъв случай не многословен. Спомнях си това от показанията му по случая на Уайтхол, а същата характеристика бе очевидна и в протоколите. Жалко, че беше прогнил до костите, иначе би бил ченгето мечта.

Изключих всички престъпления, извършени от човек с чин, по-малък от майор. Не че лейтенантите, сержантите и редниците са по-малко склонни към предателство или пък че не заемат постове, свързани със секретна информация, защото например секретарят на един генерал, който командва оперативното управление, вижда почти всичко, което вижда и шефът му. Просто на този етап нямах време да се занимавам с тях. Някой друг би могъл да ги пресее по-късно и да види дали тези протоколи си струваха да бъдат изследвани по-щателно.

Изваждах всеки протокол, в който фигурираше майор или по-висок чин, включително и онези, засягащи жените или децата им. Правилата във войската изискват активните дела да се държат до две години плюс още една за резервистите. Значи работех с делата на Бейлс допреди три години.

Изненадах се колко много офицери или членове на семействата им бяха свързани по един или друг начин с престъпления. Необходими ми бяха три часа; с Каръл продължихме да работим и докато се хранехме, но в крайна сметка приключих с купчина от почти сто дела. Повечето от престъпленията изглеждаха доста дребни — магазинни кражби, воайорство, черноборсаджийство със стоки от военните магазини, все от този сорт. Но човек никога не знае кое може да се окаже добра изходна точка за изнудване. Безобидното за един може да се окаже непоносимо за друг! А някои от тези престъпления изглеждаха доста пикантни. Няколко от тях бяха свързани с проституция, включително и със съпругата на един полковник, хващана три пъти. Капитан от армията бе заловен след въоръжен грабеж. Един майор — задържан да наднича през прозореца на генералска съпруга. Един полковник се беше разгонвал пред деца на училищна възраст.

Купчината на Каръл изглеждаше два пъти по-голяма от моята, а й оставаше да мине още един кашон. И двамата често разтърквахме очи. Бяхме будни от два часа на предишната нощ, когато двамата с Мърсър бяха почукали на вратата ми в хотела.