Брайан Хейг - Врагове по неволя

— Мога ли да я видя?

Той сви рамене.

— Щом искате. Само не разговаряйте с нея.

Влязохме в една стая встрани от кабинета му. Стените и подът имаха дебело покритие от някакъв плътен бял материал. Тапицерията не беше сложена, за да предпазва от блъскане, а представляваше просто звукова изолация. Лампите на тавана бяха огромни и много мощни. Светлината им бе чисто бяла и удивително ярка — толкова ярка, че да те заболят очите и да започнеш да мигаш по-често, макар че и тогава проникваше през клепачите.

На един стол с гръб към нас седеше жена. Беше напълно обездвижена чрез бели колани, така че не можеше да помръдне нито крайниците си, нито дори главата. Челото й беше опасано от някакъв оглавник, който й пречеше да затвори клепачите си — след известно време това става много болезнено, защото очните ябълки изсъхват и се възпаляват. Дори столът беше боядисан в бяло. Всъщност единственият друг цвят в стаята бе тенът на кожата й. Беше чисто гола. Беше съблечена, за да се засили унижението и чувството й за уязвимост. Монохромната белота пък имаше за цел да засили ефекта на лишаването от сън. За да стане унижението й още по-голямо, продължаваха да я хранят с твърда и с течна храна, така че в един момент отделителната й система нямаше да издържи.

На втория или на третия ден тя щеше да бъде тотално изтощена, унизена, напълно безчувствена, физически изтормозена и, надяваме се, готова да изпее всичко. Дори един дзенбудист, побъркан по медитацията, не би могъл да издържи повече от два-три дни на подобно мъчение.

Заобиколих и се изправих пред нея. Тя не каза нищо. Просто ми хвърли остър, надменен поглед, но изражението й не можеше да скрие един прост и неоспорим факт. Тази жена беше невероятно, удивително красива. Имаше класически високи скули, големи и изкусителни очи, пълни и чувствени устни и изящно изваяно лице. Косата й беше толкова гъста и блестяща, че изглеждаше почти като изкуствена. Тялото й беше мечтата на всеки спортист — с широки рамене, с твърди и жилави мускули и корем като дъска. Ако в това тяло имаше и грам мазнини, не виждах къде ги е скрила.

Почувствах се неудобно, като воайор, но интересът ми към съпругата на Бейлс беше чисто професионален. В главата си вече имах някаква теория и тя беше жизненоважно парченце от мозайката.

Взрях се в лицето й и тя отвърна с предизвикателен свиреп поглед. Лицата могат да разкрият доста неща за хората. Човек може да скрие много неща за себе си, но израженията на лицето, натрупвани цял един живот, в крайна сметка се превръщат в нещо като маска. Нейната маска говореше за изключителна самоувереност, дори за високомерие. Притежаваше лицето на човек, свикнал да командва. Разбира се, бихте могли да кажете, че повечето красиви жени често са разглезени, но надменността на тази жена не произтичаше от това, че са й угаждали. Беше необичайно дисциплиниран, корав екземпляр, а и формата на тялото й не се дължеше на излежаване из къщата, тъпчене с бонбони и заповеди към слугите.

Най-сетне кимнах на Ким в знак, че съм видял достатъчно, и ние тихичко се измъкнахме навън. Когато се върнахме в чакалнята, Ким запали нова цигара и попита:

— Какво мислите?

— Смятам, че сте прав. Много трудно ще се пречупи. Превъзходно тренирана е, така че лишаването от сън ще трябва да продължи повече от нормалното. Освен това има его като канара, така че и унижението няма да я пречупи.

Той прие тези думи с болезнено нещастно изражение, макар че според мен просто изразявах онова, което той и техническите му специалисти вече предполагаха.

— Проверихте ли зъбите й? — попитах.

— Разбира се. Намерихме ампула с цианид в третия заден кътник.

— Не, имах предвид качеството на зъболекарската работа.

— Да, и това също. Железни пломби, евтина и груба работа.

Изглежда, му направи силно впечатление, че му зададох този въпрос. Единственото нещо, което комунистическите майстори на шпионажа почти винаги пропускаха, когато изграждаха камуфлажа на шпионите си, беше калпавата стоматологична помощ в собствените им страни. Ако тази жена беше родена и израсла в Чикаго, щеше да има сребърни или порцеланови пломби и поставянето им щеше да издава съответното равнище на медицинско умение, изисквано от едно суетно общество, където хората обичат дори ремонтираните им зъби да изглеждат като бижута.

Облегнах се на стената.

— Как смятате, защо Северна Корея би изпратила тук жена агент с такава външност като нея, за да работи с Бейлс и Чой? И защо ще я внедряват в дома на Бейлс?