Брайан Хейг - Врагове по неволя

— Смяташ ли, че в КЦРУ ще я накарат да проговори?

— Зависи колко е твърда. Обикновено започват да получават резултати в рамките на седемдесет и два часа.

— Това май е доста дълъг срок?

— Да. Чой и Бейлс ще предположат, че е заловена. Ще се скрият на места, които тя не може да издаде. Ще променят плановете си.

Потърках брадата си и го погледнах с онова изражение което според моите приятели ми придавало вид на ливански търговец на килими.

— Значи нямаш никакви идеи?

Той сви рамене.

— Може би съпругата на Бейлс ще ни каже нещо полезно. Може би ще открием нещо при претърсването на вещите им.

— Не ми се виждаш оптимист.

— И не съм. Тези хора бяха обучени агенти.

— Чой — може би да. Но не и Бейлс.

Той ме погледна над ръба на чашата си.

— Да не би да имаш да ми кажеш нещо?

Продължих да разтърквам брадата си.

— Помислих си, че ако се включа в претърсването, мога да открия нещо, което вие ще пропуснете.

Мърсър в никакъв случай не беше глупак.

— Искаш да кажеш, че би искал да претърсиш боклуците им и да видиш дали няма да излезе нещо, което да отърве Уайтхол.

Усмихнах се.

— Предполагам, че ако попадна на нещо, което да помогне на клиента ми, това никак няма да е лошо.

Той поклати глава и завъртя очи. Очевидно беше имал много тежък ден.

— Виж, Дръмънд, ако искаш да се ровиш из боклуците, просто го кажи. Задължен съм ти, а аз винаги си плащам дълговете. Прави каквото искаш.

— Можеш ли да ми заемеш Каръл Ким?

— Да не мислиш, че ще те оставя да се ровиш, без някой да наднича иззад рамото ти? Вземай я.

Имаше основание. Надигнах се да си вървя.

— И още нещо — каза той.

— Да?

— Спомняш ли си разговора, когато Бейлс се обади на Чой?

— Разбира се.

— Така. Сещаш ли се какво каза той, преди да започнат да говорят за плана Б?

— Искаше да узнае къде е жена му.

— Не, след това.

— Не си спомням нищо след това — признах си.

— Бейлс го попита за фаза три.

— Какво, по дяволите, означава фаза три?

Когато ми отговори, Мърсър беше самото олицетворение на вселенска тъга:

— Точно това бихме искали да узнаем.

Помолих Мърсър да нареди на Каръл да ме чака в снекбара на базата. Не бях хапвал нищо от предишния ден, а изглежда, отново ме очакваше дълга нощ. Тъкмо бях преполовил втория си прекалено препечен сандвич и шумно сърбах от воднистия млечен шейк, когато Каръл влезе в заведението.

Как разбрах ли? Ами точно в този момент снекбарът беше претъпкан с войници, които шумно се оплакваха колко гадна била изминалата седмица или пък напразно се хвалеха как тази петъчна вечер със сигурност ще чукнат нещо. И изведнъж всичко това секна. Залата просто замръзна — точно обратният ефект на неподвижното езеро, в което е хвърлен камък. Каръл наистина хващаше окото, но не беше чак зашеметяваща. Само че след ареста на Уайтхол тези войничета бяха затворени в базата и вече всяко нещо с цици, което вървеше изправено на задните си крака, им се виждаше адски привлекателно.

Чу се повсеместно ахване от изненада, когато тя като фея прекоси залата и кацна на моята маса. Аз все още изглеждах доста зле след побоите. А когато стотина млади мозъци мислят едно и също, в един и същ миг, психичното ехо става направо оглушително: Господи, какво търси тя при този скапан дангалак? Шибаните офицери винаги обират каймака!

Огледах залата и гордо приех всеобщата им завист, защото съм мъж, а мъжете всъщност не се интересуват дали ревността се основава на фалшиви предположения. Поне аз не се интересувам. Възползвам се навсякъде, където успея.

— Поздравления за залавянето на мисис Бейлс — рекох, докато тя се настаняваше.

— Благодаря — отвърна небрежно Каръл, сякаш искаше да каже: „Нали разбираш, нищо особено, просто един нормален работен ден в живота на тайния агент. Не си струва дори да го отбелязвам в дневника си.“

— Гладна ли си? — попитах и продължих да дъвча сандвича си.

Тя с отвращение го погледна и отвърна:

— Не. Аз ще хапна нещо друго. По-късно.

— Сигурна ли си? Може би ни чака дълга нощ.

Тя все още гледаше мазнотията в ръката ми.

— Сигурна съм.

— Добре, както искаш. Ето какво бих искал да направя. Можеш ли да ми помогнеш да видя съпругата на Бейлс?

— Ако искаш. Защо?

— От любопитство. Просто искам да видя как изглежда.

— Добре.

— После ми се ще да прегледам документацията от разследванията на Бейлс и Чой.

— Вече е иззета от офисите им. Папките на Бейлс са в нашия център. Тези на Чой — в КЦРУ.