Брайан Хейг - Врагове по неволя

— Знам — каза Каръдърс, което си беше вярно, защото в крайна сметка именно той беше взел решение да не отлага делото. — Но той не пледира, че този факт няма значение. Твърдеше, че няма пряко отношение към делото. Направете разликата.

— Добре — рече Катрин и се премести леко напред на стола си. — Ето ви един пример за пряко отношение. Аз защитавам невинен клиент, който е прекарал почти две седмици в адската дупка, която корейците наричат затвор. Били са го, издевателствали са над него, изолирали са го, хранили са го само с ориз и вода. Решението да бъде тикнат там е взето от нашето правителство. Не виждам защо той би трябвало да бъде подложен дори на още ден мъчения само защото прокурорът не можел да си намери свидетелите.

Еди предизвикателно измърмори:

— Още няколко дена няма да му навредят.

Каръдърс изскърца със зъби. Тонът му стана опасно заядлив:

— Мис Карлсън, попитах ви дали едно отлагане ще създаде значителни проблеми за защитата ви. Не за клиента ви, а за защитата.

Точно в този момент реших да се намеся.

— Ваша светлост, мога ли да се посъветвам насаме с колегите си?

Катрин ме изгледа с недоумение.

Еди ме погледна умоляващо, с надежда.

Каръдърс кимна.

— Заседателната зала е надолу вляво по коридора. Пет минути стигат ли?

Обикновено, когато съберат трима адвокати на едно място, не стигат и пет дни, но аз отвърнах:

— Ще бъдат напълно достатъчни.

След това Катрин, Али и аз излязохме от кабинета и поехме по коридора. В мига, в който затворихме вратата зад гърба си, Катрин се извъртя и се изправи срещу мен.

— Какво беше това, по дяволите?

— Трябва да го обмислим по-внимателно.

— Вече съм го направила — отвърна твърдо Катрин. — Онзи дребен негодник досега не ни даваше да си поемем въздух. Трябва да му го върнем.

— Това е една възможна гледна точка — съгласих се.

— А има ли други?

Аз се отдръпнах и се облегнах на стената. Погледът ми прескачаше от едната на другата.

— Да речем, че започнем утре — казах. — Сигурни ли сте, че ще спечелим?

И двете бяха юристки и отговорът на въпроса беше очевиден. Али прокара пръсти през щръкналата си коса.

— В никой процес не можеш да бъдеш напълно сигурен.

— Първото правило на юриста — кимнах.

— Ще му се наложи да преустройва тезата си — продължи тя. — Ще трябва да използва заместници на вече избраните свидетелите. В списъка му има около десетина корейски полицаи, които първи са пристигнали на местопроизшествието. Може да разчита на патолога и на специалиста по ключалките. Те могат да запълнят много от празнините.

Намеси се Катрин:

— А ако му отстъпя времето до вторник, той ще използва всяка минутка, за да преустрои тезата си около тези други свидетели. Ако го форсираме да се яви в съда утре, ще бъде дезорганизиран.

— Да, вярно е… — казах колебливо и потърках брадичката си.

Катрин вече ме гледаше с любопитство.

— Но?…

— Виж, никой не иска да размаже Еди повече от мен. В килера си държа две от проклетите му бухалки.

— Но?… — повтори тя.

— Но аз познавам Еди. Днес може и да изглежда жалък, но утре няма да е така. Повярвай ми. Неслучайно го наричаме Бързия Еди. Его като неговото няма да стои потиснато дълго. Всъщност когато се осъзнае и разбере, че двама от свидетелите му са компрометирани ченгета, ще разбере, че тезата му в момента дори е по-малко уязвима.

— Трябва да е доста добър, за да се сети — намеси се Али.

— Али, той не е просто добър. Той е най-добрият юрист в армията.

Тя кимна.

— А какво би станало, ако успеем да снемем обвиненията в убийство, изнасилване и некрофилия още преди процеса? — попитах аз.

— Глупав въпрос — тръсна коси Катрин, после наклони шава. — Как?

— Тези два дни ще ни дадат възможност да се разровим в дейността на Чой и Бейлс. Знаем, че ще излезе нещо гнило. Ами ако можем и да го докажем?

Катрин прехапа устна. Тя беше водещият адвокат, така че тя трябваше да вземе крайното решение. Вторачи се напрегнато в мен. Човек можеше направо да види как зъбчатките й се въртяха и оценяваха възможностите.

— Дръмънд, без самохвалство. Можеш ли да откриеш нещо? Имам предвид преди процеса.

— Надявам се, че мога. Но нищо не гарантирам.

Настъпи дълго и напрегнато мълчание. На мен ми беше лесно да го кажа, но не исках да съм на мястото на Катрин. Въпреки твърденията ми, ако процесът започнеше на следващия ден, Еди може би щеше да бъде толкова объркан, че да не може да се съвземе до края. От друга страна, първият ден щеше да бъде посветен предимно на избора на съдебни заседатели и евентуално на встъпителните пледоарии. После Еди щеше да разполага със съботата и неделята, за да преустрои тезата си. От тази гледна точка не му отстъпвахме кой знае колко. Но все пак ставаше дума за Бързия Еди. Ами ако не успеех да изровя още нещо за Бейлс и Чой? Какво щеше да стане, ако бяха оставили след себе си само пушилка?