Брайан Хейг - Врагове по неволя

Катрин кимна на Имелда така, сякаш и тя си беше мислила за същото. Погледът й обаче не се откъсваше от мен.

— Дръмънд смята, че не би трябвало да идва. Аз тъкмо се опитвах да го убедя, че може да ми потрябва неговият опит във военното право.

Имелда се извърна и ме изгледа свирепо.

— Да не би да имаш някакъв проблем?

— Не, съвсем не — отвърнах бързо. — За мен ще бъде удоволствие.

— Добре — обяви Имелда и си тръгна.

Забелязах, че си подсвирква през зъби — характерна за нея несъзнателна реакция, когато се е сблъскала с нещо необяснимо. На излизане пък Катрин мина предизвикателно близо покрай мен.

— Хайде, Атила.

Ходенето до канцеларията на Каръдърс си струваше дори само за да види човек изражението на Еди, когато влезе Али. Докато ги запознаваха, той се изправи като добре възпитано момче, но за пръв път, откакто го познавам, обичайният му лъскав чар се пропука.

Еди е по-нисък от мен, а Али — по-висока, така че тя просто се губеше във висините над него. Гледаше я с неподправен шок. Освен това Еди е от онези типове, които прекарват много време във фитнеса, за да се докарват пред срещуположния пол. Али обаче едва не го свали на колене, когато се ръкува с него. Направи го без видимо усилие, но човек можеше буквално да чуе как пращят кокалите и сухожилията на Еди. Когато го пусна, в очите му бяха избили сълзи.

Видях го да избърсва ръцете си след срещата с нея, което наистина ме вбеси. Али също го забеляза, а изражението на лицето й ми напомни как ме беше погледнала, когато се запознахме — в онази първа вечер в хотелската стая на Катрин. Не бих казал, че се гордеех с това.

Що се отнася до Каръдърс, изобщо не му мигна окото. Отнесе се към Али с уважението, което дължеше на всеки интелигентен, честен и работлив адвокат. Оценката ми за него се покачи с още няколко пункта.

Той грубо ни нареди да сядаме и описа ситуацията накратко, като отбеляза, че процесът ще започне след шестнайсет часа и в Сеул вече са пристигали около четиристотин журналисти от различни страни. Те киснеха във всички възможни барове в града, готови да отразят този интригуващ и важен процес и да го стоварят във всяка трапезария и всекидневна по света. Отбеляза също, че е направена цялата необходима подготовка. От Щатите било докарано специално поделение от военни полицаи, които да се погрижат за безопасността. От най-отдалечени места по света, където служат американски военни в мироопазващи или помощни мисии, за процеса били привлечени голям брой потенциални съдебни заседатели, които да не са повлияни от медийната вихрушка, придружаваща делото. Отбеляза, че случаят е обявен за делото на века, по-важно от това на О Джей Симпсън, защото от изхода му зависели твърде много неща; защото били извършени ужасни престъпления; защото съдбата на целия съюз била поставена на карта; защото било възможно важни закони да бъдат променени като последица от него.

Еди се въртеше на стола, защото Каръдърс очевидно намекваше, че отлагането на този етап беше немислимо.

Накрая Каръдърс огледа всеки от нас поотделно и заключи:

— Въпреки всичко това майор Голдън поиска отлагане на делото.

Катрин мигновено изстреля:

— На какво основание?

Еди отвърна:

— Въз основа на това, че двама ключови свидетели на обвинението мистериозно са изчезнали.

Катрин поклати глава така, сякаш я будалкаха.

— Не разбирам. Изчезнали са двама полицаи? Моля ви.

Еди се изпружи на стола.

— Убеден съм, че става дума за някакво объркване. Сигурен съм, че те ще се появят до няколко дни. Искам само удължаване на срока до вторник.

— А ако не се появят до вторник? — попита Катрин.

— Тогава ще действам с наличните си средства.

— Не виждам защо да не можеш да го направиш и сега.

— Защото тезата на прокуратурата беше неблагоприятно повлияна от непредвидими обстоятелства. Те са двамата ключови свидетели по делото, за бога!

— Това си е твой проблем — сопна му се Катрин. — Ти си отговорен за присъствието на свидетелите си. Не мога да ти помогна, ако са изчезнали.

Наслаждавах се неимоверно на тази ситуация. Не можеше често да се види Еди да действа от неизгодна изходна позиция. Всъщност никога не го бях виждал да изпада в ситуация, която дори да се доближава до настоящата. Той направо се потеше.

Каръдърс обаче не издържа и излая:

— Престанете с това дърлене! Не е време за правни игрички. Мис Карлсън, бихте ли приели отлагане?

— Преди два дни, след като петнайсет демонстранти бяха брутално избити, аз поисках отлагане — хладно отвърна Катрин. — Тогава Голдън възрази, че едно такова клане е прекалено незначителен факт.