Брайан Хейг - Врагове по неволя

Сега вече Майкъл Бейлс бягаше, но не и преди да се обади на приятелчето си Чой — нещо, което се надявахме да избегнем. Искахме Бейлс да остане сам, изолиран и объркан, без да знае какво е станало с Чой. Отчаяните хора правят глупави грешки, а точно това искахме ние от него. Но сега трябваше да се безпокоим за план Б, какъвто и да беше той.

Единственото хубаво нещо в това обаждане беше, че представляваше почти стопроцентово потвърждение, че съм прав. Май наистина си имахме работа с широкомащабен шпионски кръг.

Шофьорът на Мърсър включи на скорост, даде газ и се понесохме към комплекса на ЦРУ. Още с влизането се втурнахме към комуникационния пулт, който беше монтиран набързо в голямата зала пред кабинета на Мърсър. Около пулта бяха насядали петима оператори със слушалки на главите, които приемаха доклади и координираха действията на полевите екипи. ЦРУ може и да не беше успяло да предвиди кога ще рухне Съветският съюз, но изглежда, беше в състояние да проведе първокласна операция по проследяване.

Стоях и гледах. Бях впечатлен. В колата на Бейлс беше монтирано проследяващо устройство, свързано със спътникова навигационна система, а на стената имаше дисплей с голяма електронна карта. На него се виждаше малка червена точка, която се отдалечаваше устойчиво от „Йонгсан“ в посока към международното летище, разположено на около четирийсет минути път с кола от центъра на Сеул. Изглежда, го следяха четири-пет автомобила, защото докладите им постъпваха при операторите на пулта почти непрекъснато.

Един от хората на Мърсър му подаде чаша кафе и той гордо отпи от него, докато наблюдаваше операцията. Аз сам си намерих чаша, а после и стол, където да стоваря измъченото си и очукано тяло, тъй като се уморявах да стоя прав.

Основната идея беше да се принуди Бейлс да стигне до летището, да си купи билет и да се отправи към чакалнята за заминаващите пътници, където да го арестуват. Първоначалният план не предвиждаше Бейлс да се обади на Чой и затова се основаваше на предположението, че няма да има доказателства за неговото участие в заговора. Но Бейлс беше военнослужещ и ако си купеше билет и се опиташе да избяга, това означаваше, че дезертира и беше достатъчно основание да го арестуват. Той би могъл дори да измисли някакво извинение за обаждането си до Чой, но не и за опита си да избяга от Корея.

Мислех си, че това е прекалено екстравагантна идея и, честно казано, не разбирах защо просто не го арестуваха, но Мърсър настояваше, че било много важно да му лепнат нещо съвсем конкретно. Първата стъпка за пречупването на един предател е да го принудиш да се разкрие. Мърсър беше майсторът в шпионажа, къде ще се меря аз с него? Освен това и не ми влизаше в работата.

Минаха около трийсетина минути. След известно време операциите по наблюдение стават досадни, защото всичко, което всъщност правиш, е да следиш една кола и вниманието ти може да се притъпи. Не знам дали това беше причината, но операторите изведнъж започнаха да крещят в микрофоните си, а Мърсър заприлича на човек, в чиято обувка са пъхнали горяща клечка кибрит.

Доколкото разбрахме от откъслечните съобщения, Бейлс беше навлязъл в дълъг тунел. Колите, които го следяха, не искали да приближават много, за да не предизвикат подозрения. Когато колата му излязла от тунела, го последвали както обикновено — което означава, че на всеки три минути преследвачът задминава преследвания, за да се убеди, че шофира именно той. При първата проверка след излизането от тунела колата на Бейлс вече не била управлявана от него. Зад волана бил кореец.

Мърсър дръпна микрофона на един от операторите и нареди на преследващия екип веднага да принуди колата да спре. Те се подчиниха. Кореецът зад волана мигновено изхвърчал от колата. След това скочил право пред един преминаващ автомобил и бил размазан по цялото шосе.

Нали знаете старата поговорка, че когато нещата са тръгнали на зле, със сигурност ще се влошат още повече? Без да се колебае, Мърсър вдигна слушалката и позвъни на Ким, колегата си от КЦРУ. Набързо му обясни какво се беше случило и му каза веднага да залови Чой. Ким спокойно обясни, че всичко е под контрол и в момента Чой и трима от колегите обядвали в местен ресторант в центъра на Итеуон. В ресторанта ги последвал един агент на КЦРУ, а четирима други били разположени отвън, за да наблюдават входа. Добре, каза му Мърсър. Не губи и секунда повече. Изпрати хората си да го арестуват.