Брайан Хейг - Врагове по неволя

Закуцуках към комплекса на ЦРУ. Там жужеше като в разбутан мравуняк. Имаше повече шпиони, отколкото можех да преброя. Мърсър сигурно беше повикал подкрепления, може би от други офиси на полуострова, а може би чак от Япония. Агентите, изглежда, бяха разделени на седем или осем екипа. Няколко от тях стояха с показалки, насочени към сгъваеми стативи, и тихо обясняваха нещо на различни групички. Въздухът пращеше от напрежение.

Докато прекосявах помещението, привлякох няколко любопитни погледа. Почуках на вратата на Мърсър и той ми извика да вляза. Пак говореше по онзи възголемичък клетъчен телефон с екстри и машинално сниши гласа си до шепот. Адски тъпо, ако питате мен. Отпуснах се на един стол и зачаках да свърши. Не чаках дълго.

— Готов ли си за голямото изпълнение? — попита той.

— По-готов няма да стана.

— Точно сега Каръл е с жената на Бейлс.

Когато си тръгвах предишния път от Мърсър, за да се видя с Катрин, все още се чудехме как да подмамим съпругата на Бейлс да излезе от военното им жилище. Цялата операция зависеше от това мисис Бейлс да не си бъде у дома.

— Как го уредихте? — полюбопитствах.

— Помолихме жената на полковника, който командва бригадата, да я покани на импровизиран обяд. Каръл е там като сервитьорка. Обядът свършва в два, така че разполагаме само с един час.

Заявих, че съм готов да се заема със задачата си, и Мърсър ме поведе навън. В мига, в който излязохме от стаята, той изкрещя всички да заемат позициите си и, както се изразяваме ние в армията, веднага се разхвърчаха лакти и задници.

Необходими ми бяха десет минути, за да докуцукам до сградата на военната полиция. Отидох при сержанта на рецепцията и казах, че трябва да се срещна със старши инспектор Бейлс. Сержантът позвъни по интеркома, съобщи на Бейлс, че има посетител, после посочи към един коридор и ми каза, че кабинетът му е шестият отляво. Аз му отвърнах, че знам пътя, и той се върна към работата си.

Когато влязох, Бейлс ме погледна съвсем бегло. Не се изправи, нито протегна ръка за поздрав. Само ме изгледа разсеяно и негостоприемно.

— Трябва да поговорим — казах.

Той посочи дървения стол пред писалището си. Облегна се назад, поглади брадичката си и завъртя глава — отчасти раздразнен, а отчасти любопитен. Навярно си мислеше, че правя някакъв отчаян последен опит да измъкна информация за делото. Или пък че съм дошъл да се оплача от побоя и да му отправя няколко заплахи.

— Процесът на Уайтхол започва утре — започнах.

— И аз така чувам.

Погледнах часовника си. Часовата стрелка беше между 12:04 и 12:05. Телефоните в Итеуон щяха да бъдат прекъснати точно в 12:05. Приятелят на Мърсър, Ким от КЦРУ, вече го беше уредил. В продължение на трийсет минути цялата телефонна мрежа щеше да бъде извън строя. Както казах и по-рано, КЦРУ е в състояние да прави неща, за които нашето ЦРУ може само да мечтае.

Вдигнах глава и казах:

— Знаеш ли кое е най-странното?

— Кое е най-странното? — усмихна се той.

— Ами че всичките тези престъпления се случват все в Итеуон. Искам да кажа — убийството на Ли, опитът за убийство на Кийт Мерит, след това кръвопролитието пред портала. И кой е начело на всичките разследвания? Чой от корейска страна, а ти — от американска.

— Да, така е. Когато си добър, ти дават най-трудните случаи.

— Сигурно е така.

— Такъв ни е районът — рече той и приглади косата си с такава самоувереност, сякаш наистина си вярваше.

— Сигурно си доста зает.

— Справям се.

— Така изглежда, старши инспектор. Знаеш ли, аз дори си направих труда да се поразровя и да прегледам архива на онези дела, които сте разнищвали заедно с Чой. Това им е хубавото на компютризираните архиви. Само вкарваш няколко имена и машината върши цялата работа вместо теб. За да съберем същите данни, преди щяха да ни трябват трима сътрудници на пълен работен ден в продължение на цял месец. Не са ли чудесни новите технологии?

Той се облакъти на бюрото си и изведнъж прояви по-голям интерес към думите ми.

— Как действа схемата? — продължих аз. — Чой ли ти се обажда, когато тук се случи нещо интригуващо? Все пак от пет години насам си на първо място сред военните следователи по разкрити случаи.

— Получавам задачите си от началството, както всеки друг военен следовател. Не съм виновен, че броят на случаите, които съм разрешил, е по-голям от този на останалите момчета. Може и да съм по-голям късметлия. А може пък просто да работя повече.

Поклатих глава.