Брайан Хейг - Врагове по неволя

Ким взе една папка, разлисти я и каза:

— Нямаме данни да има сестра.

— Тогава коя е жената на Бейлс?

— Ние ще проверим това — намеси се Мърсър.

— И каква е тази проверка, за която споменахте? — попитах.

— Най-големият ни проблем — продължи Ким — е, че преди 1945 година бяхме японска колония и администрацията се състоеше от японски чиновници. През последните дни на Втората световна война те унищожиха целия си архив, като по този начин практически изтриха гражданския ни регистър. После, между 1950 и 1953 година, хиляди наши села и градове бяха разрушени, а заедно с тях — и много от общинските и регионалните архиви. Милиони хора останаха без покрив. Започна масова вътрешна миграция и милиони избягаха на юг. Все едно народът ни беше разбъркан в някакъв огромен миксер.

— Ето защо е дяволски трудно да се разбере кой за кого работи тук — вметна Мърсър.

Ким кимна в знак на съгласие.

— Преди около три години разработихме компютърна програма, с чиято помощ пресяваме данните за големи човешки маси. Наричаме я ПРОСКОМ — Програма за скрининг на комунисти. Вярно, не е много елегантно наименование, но върши работа. Тя използва специални модели, за да отделя хората, които бихме искали да проучим по-добре, и доста прилича на онази програма, използвана от вашите имиграционни служби за търсене на престъпниците, които пренасят наркотици. Така например, ако не можем да проследим семейството на даден гражданин три поколения назад, това вече е знак за повишено внимание. Ако даден гражданин е имигрирал от трета страна — това е друг сигнал.

— Тогава Чой би трябвало да изскочи в тази програма — обадих се.

— Да, само че досега я използвахме единствено за проверка на армията, разузнавателните служби, някои от по-важните министерства и дипломатическия корпус. Честно казано, не сме я пускали в полицията. Тя не е част от механизма на националната сигурност, така че нямахме причина да го правим.

— Това ли се получи, когато проверихте служителите от полицейския участък в Итеуон? — попитах и посочих папките.

Той посочи по-голямата купчина:

— Тези бяха отхвърлени от ПРОСКОМ.

После кимна към по-малката:

— А тези бихме могли да наречем заподозрени. Общо двайсет и двама.

— Значи е възможно в този участък да се спотайва едно голямо шпионско гнездо? — попитах.

Ким се усмихна снизходително:

— Не искам думите ми да бъдат тълкувани погрешно, господин майор, но една пета от населението, което проверяваме, влиза в категорията на заподозрените. В този процент няма нищо необичайно. От повечето досиета на „заподозрени“ няма да излезе нищо. Освен това никога не сме се сблъсквали с нещо подобно. Шпионите и агентите действат самостоятелно. Могат и да бъдат част от по-голяма мрежа, ръководена от един лидер, но нямат връзка помежду си. Такава е добрата шпионска практика. Ако някой бъде заловен, той не може да издаде останалите, защото не знае кои са те. Водещият обикновено разполага със система за вдигане на тревога, ако един от хората му бъде заловен, както и добре планиран маршрут за бягство на останалите, който ще използва още при първия сигнал за беда.

— Значи смятате, че подозренията ми са неуместни?

— Честно казано, звучи ми неправдоподобно. Вие имате клиент, когото се опитвате да оправдаете. Въображението ви е превъзбудено.

Погледнах към Мърсър.

— А ти как мислиш?

Бъз пък се спогледа с колегата си.

— Тук има нещо, Ким. Може и да не е чак толкова голямо и драматично, както смята Дръмънд, но има нещо.

Ким скептично сви рамене. Питах се какво ли всъщност си мислеше. Аз например си мислех, че южнокорейците щяха да бъдат ужасно засрамени, ако се окажеше, че един от полицейските им участъци е пълен до покрива със севернокорейски агенти. Но това, разбира се, можеше пак да се дължи на превъзбуденото ми въображение.

Във всеки случай Мърсър погледна съюзника си от КЦРУ и рече:

— Виж, смятаме да си поиграем с една стръв. Онова, което искам от твоите хора, е да затворят здраво изходните люкове.

Мърсър подаде на Ким снимката на Бейлс, която беше извадил от личното му досие:

— Това е Майкъл Бейлс. Ако се опита да се качи на самолет или кораб, за да напусне Корея, искам да бъде спрян. Той е умно момче. Освен това е обучено ченге. Може да се предреши, може да разполага с фалшив паспорт, затова нека твоите хора преработят тази снимка така, че да го показва как ще изглежда с брада или с мустаци, облечен като жена или пък с очила и с изрусена коса. Знам, че на корейците всички бели ви се струваме еднакви, затова разпространете копия от всички варианти на външния му вид по граничните пунктове. Това е напълно сериозно, Ким. Не ме подвеждай.