Брайан Хейг - Врагове по неволя

— Няма проблеми — кимна кореецът, взе си купчината папки и се приготви да тръгва.

— Още нещо — спря го Мърсър. — Твоите хора могат ли да организират наблюдение на Чой?

Ким се усмихна любезно.

— Смятай го за направено, Бъз.

— Добре. Ако разплетем тази работа, ще накарам шефа си в Лангли да каже на твоя шеф, че заслугата е твоя. Бил съм озадачен от случващите се тук странни неща и съм се обърнал към теб за помощ, а ти си разкрил всичко.

Ким се усмихна още по-широко.

— Ще бъде много мило от твоя стана, Бъз.

После двамата се ръкуваха и Ким си тръгна. Мърсър си го биваше. И бездруго разкриването на шпионска мрежа под носа им щеше да постави корейците в неудобно положение, но би било два пъти по-унизително, ако заслугата за това беше на американците. А по този начин корейците щяха поне донякъде да спасят репутацията си. Освен това Ким вече имаше силен личен стимул да ни помогне по всеки възможен начин.

Отбих се в кабинета на съдията, за да получа списъка на потенциалните съдебни заседатели за военния трибунал. След това за малко се върнах и във фризьорския салон, за да не си помисли Катрин, че са ме отвлекли и вече съм убит и заровен в някоя горичка. Навярно точно на това се надяваше, тогава защо да не се мярна, за да я разочаровам?

Салонът беше като разбунен кошер. До началото на процеса оставаха по-малко от двайсет часа и Катрин, Али, Имелда и безценните й помощнички напрегнато довършваха последните приготовления, както се прави във всеки добре смазан юридически офис преди началото на голямото шоу.

На една маса имаше спретната купчинка напечатани молби и предложения. Спрях се и ги разлистих, след което поклатих глава. Катрин очевидно планираше да ги връчи на съдията в 15:59 часа — в последната възможна минута преди крайния срок. Няма значение, че Каръдърс я беше предупредил специално. Катрин възнамеряваше да му вдигне кръвното с лавина от молби за отсъждания в последния момент. Не можеше да устои. Създаваният осем години навик не можеше да бъде преодолян само защото някакъв си съдия я беше заплашил, че ще й откъсне главата и ще „я търкаля по пода“.

Когато надникнах в кабинета й, тя бъбреше с някого по телефона. Изглеждаше загрижена, но красива. Хвърли ми един поглед и ми показа среден пръст. При това не го направи само по навик, а с чувство.

След това отидох в стаята на Али.

— Как вървят нещата? — попитах.

Тя ме изгледа неочаквано хладно.

— Къде беше? Тук сме затънали до гуша в работа, можеше да помогнеш.

— Обикалях да уточня някои последни подробности — ухилих се.

— Какви например?

— Ами например досега висях при съдията и чаках списъка на потенциалните съдебни заседатели.

— Взе ли го?

Кимнах.

— Най-дългият списък, който някога съм виждал. В него са включени почти осемдесет офицери. Очевидно планират да изгубят доста от тях при отводите. И навярно са прави. Като се има предвид естеството на престъпленията, много от тях ще признаят, че са толкова силно отвратени, че няма да могат да направят обективна преценка.

Али отбеляза:

— Е, все ще изберем десет справедливи мъже и жени от осемдесет души.

— Проблемът е, че никога не съм виждал списък, в който да фигурират толкова много офицери от пехотата.

— И какво от това?

Али имаше доста наивна представа за армията. Нали разбирате, офицерите от войската не са просто взаимозаменяеми части на една машина.

— Виж, Али, войската има двайсет и шест различни клона — обясних. — Има юристи като мен, лекари, снабдители, хора по поддържането, по финансите и прочие. Колкото повече една служба изглежда като нормална цивилна професия, толкова по-голяма е вероятността човекът, който я заема, да мисли като цивилен. Единствената разлика между тях и цивилните им колеги е, че трябва да се обличат странно, когато ходят на работа.

— А пехотинците са по-различни, така ли?

— Много по-различни. Те са йезуитите на войската. Обичат дисциплината и обожават да я налагат. Военните адвокати обикновено се опитват да отхвърлят възможно най-много от тях като съдебни заседатели.

— Значи ще поискаме отводите на всички — отсече Али.

— От първите трийсет имена в списъка две трети са на пехотинци. Натъпкали са ги като сардини. Ще извадим късмет, ако успеем да сведем броя им до половината от съдебните заседатели.

Усетих нечие присъствие зад гърба си. Обърнах се и видях Катрин, която ни беше подслушвала с каменно изражение.