Брайан Хейг - Врагове по неволя

— Хайде, старши, трябва да има и още нещо. Процентът на разкритите престъпления при теб надхвърля осемдесет. Четири от всеки пет. Съмнявам се, че има друг военен следовател в целия свят, който дори малко да доближава това число. По дяволите, дори агентите с петдесет на сто разкриваемост се смятат за истинско злато. А ти си направо същински Шерлок Холмс.

Той се усмихна нетърпеливо.

— И какво, майоре? Притеснява те фактът, че един детектив разкрива случаите си?

— Е, това е другият съществен момент. Почти осемдесет процента от разследванията ти са били в Итеуон.

— Какво толкова загадъчно има? Аз съм тук вече от пет години. Разработил съм си добри източници и цяла армия от информатори, а и сам познавам района. Сътрудничим си отлично с местния полицейски участък. Командването го знае и затова ми прехвърля голяма част от случаите в района.

— И защо си сътрудничите толкова добре с участъка в Итеуон? Да не би да е, защото си женен за сестрата на Чой?

— И това помага — отвърна той, все още усмихнат.

— Е, това е другото странно нещо, за което исках да те попитам. Направих проучване и на старши инспектор Чой Ли Мин. Роден е в Чикаго през 1954 година, имигрирал обратно в Корея през 1971 година и завършил с отличие Сеулския национален университет. Много впечатляващ човек.

— Да, така е.

— Когато завършил, светът бил в краката му. Можеше сега да седи в един от онези бляскави небостъргачи в центъра и да дипли милиончета. Можеше да търгува на борсата. Но той, не щеш ли, взел, че избрал полицейската служба.

— Чой не е мотивиран от парите. Както ти сам каза, той е забележителен мъж.

— Да, сигурно — рекох безцеремонно. — Единственият му проблем е, че няма сестра.

Лактите на Бейлс отхвърчаха от писалището и той се тръшна назад на стола си, сякаш това беше най-смешното нещо, което някога е чувал. И наистина се изсмя.

— Не знам кой е извършил проверката, но най-добре ще е да се върнеш назад и да започнеш отначало. Жена ми е родена в Чикаго през 1962 година. С брат й са живели заедно до 1970 година, когато родителите им загинали.

Почесах се по главата и се престорих на объркан.

— Моминското име на жена ти е Ли Джин Мей, нали така?

— Точно така.

— Родена в Чикаго.

— Точно така.

— В гражданския регистър не е записано раждането на Ли Джин Мей в която и да е болница в Чикаго между 1957 и 1970 година. Както впрочем не фигурира и раждането на Чой Ли Мин.

Това беше вярно. Мърсър беше помолил ФБР да направи бърза проверка и досега не беше открита никаква следа от Чой или сестра му. Бейлс се наведе напред и ме изгледа вбесен.

— Може да са се родили у дома си. Може да са използвали акушерка. Помислял ли си за това? Родителите им са били бедни имигранти, които са се борели да оцелеят. Никога не съм питал Джин Мей, но няма да се учудя, ако е било точно така.

— А, вярно, не се бях досетил за това — отвърнах, все едно наистина току-що го осъзнавах.

— Е, и бездруго не ти влиза в работата да се ровиш в миналото ми. Или в това на жена ми. Какво става тук, по дяволите? Искаш ли да подам оплакване срещу теб?

— Не, няма нужда — уверих го.

Той веднага стана по-сговорчив.

— Виж сега, знам, че имаме малък проблем. Не те съдя, че си огорчен. Но не го приемай лично.

Аз му се ухилих широко, за да може да види от птичи поглед дупката, която беше останала на мястото на зъба ми.

— Кой, аз ли? Аз да го приемам лично?

— Извинявай, че нещата малко загрубяха в участъка. Но ние смятахме, че си убил невинно ченге. Знаеш как се чувстват ченгетата, когато пострада някой от нас. Не искам да се оправдавам, но наистина съжалявам, ясно?

— Да, разбира се — отвърнах с пълна доза неискреност.

Честно казано, беше излишно да се преструвам, защото и двамата знаехме, че нямаше никакъв шанс някога да му простя. Така че изведнъж скочих да си вървя. Стигнах до вратата и се обърнах рязко, сякаш току-що ми бе хрумнало още нещо. Плеснах се по челото.

— А, има и още нещо.

Свръхсамоувереният тъпанар ме дари с блестяща усмивка.

— Няма проблеми. С какво мога да ти бъда полезен, майоре?

— Става дума за жена ти. Съжалявам, ако съм реагирал прекалено прибързано, но любопитството ми се събуди, след като не успях да намеря данни за нейното раждане, както и за това на брат й, затова се обадих в централата на ЦРУ тук и ги помолих да проверят това. Но те са умни момчета. Сигурен съм, че ще успеят да установят, че двамата са били родени у дома си.

Как ми се искаше да имах камера. Да бяхте видели лицето му!