Брайан Хейг - Врагове по неволя

Излязох от сградата на военната полиция и извървях две пресечки до една сива кола, която чакаше паркирана до бордюра. Мърсър седеше отпред. Аз седнах отзад, до един от хората му.

На таблото имаше радиостанция, свързана с високоговорител, така че можехме да чуем какво ставаше в офиса на Бейлс. По-рано сутринта един от хората на Мърсър беше проникнал в кабинета и беше поставил подслушвателни устройства, така че Мърсър беше чул всяка дума от нашия разговор преди малко. Той разсеяно вдигна палец, за да ми даде знак, че всичко беше минало както трябва. Вниманието му обаче беше насочено към звуците, които долитаха от високоговорителя. Ролята ми в тази среща беше да внуша на Бейлс, че е надвиснала беда — достатъчен намек, за да го принуди да действа.

Послушахме известно време как Бейлс разговаря с някого, навярно военен полицай, за подробностите по някакъв случай, по който работеха. Беше лаконичен и тонът му издаваше нетърпение — очевидно се стараеше да отпрати полицая колкото може по-бързо. След това чухме как вратата се затваря, а после Бейлс набра някакъв номер по телефона. Един от бръмбарите беше поставен в слушалката му, така че чувахме всичко. Точно в този момент чувахме само съскащите звуци, които издават повредените телефони. Той опита отново, след това силно тръшна слушалката.

Мина половин минута в мълчание. Чувахме го как диша. Дълбоки вдишвания и издишвания, които издаваха раздразнението му. Чухме как пак вдигна слушалката и отново набра номера. Отново последва съскане. Бейлс се отказа и набра друг номер.

Три иззвънявания, след което се обади телефонен секретар:

— Ало, тук е домът на семейство Бейлс. В момента не сме у дома, но можете…

Чухме как Бейлс натисна два клавиша, за да задейства домашния си телефонен секретар, а после прозвуча гласът на Чой:

— Майк, вземи всички предохранителни мерки. Бягай веднага. Попаднали сме в мрежата на американското разузнаване. Сменяй самоличността си и бягай.

Гласът идваше от телефонния секретар в дома на Бейлс. И наистина беше на Чой. Съобщението беше скалъпено от изрязани и подредени думи от разговора на Чой с Каръл, записан по-рано тази сутрин. Веднага след като съпругата на Бейлс беше излязла от дома им, техничарите на Мърсър се бяха обадили на телефонния секретар, за да запишат текста.

Бейлс затвори, този път по-тихо, и столът му изскърца — навярно се беше облегнал назад, за да си поеме дъх. Чухме отварянето на чекмедже и разместването на някакви предмети. Явно търсеше нещо.

След това пак вдигна слушалката и набра друг номер. Само че този път отговори истинският Чой. Сигурно беше номер на клетъчен телефон. Трябваше да предвидим това, но не се сетихме.

— Чой, аз съм — рече Бейлс,

— Да, Майкъл, какво има?

— Получих съобщението ти. Какво става, по дяволите?

— Какво съобщение?

— Онова, което си оставил на телефонния ми секретар.

— Не съм ти оставял никакво съобщеше.

Последва миг на зашеметено, объркано мълчание. Мърсър се обърна към мен и двамата се усмихнахме. Цялата работа може би се изплъзваше от ръцете ни, но все пак, по някакъв извратен начин беше приятно да чуеш, че лошите момчета са се заплели в мрежата ти.

Бейлс отчаяно рече:

— По дяволите, Чой, преди няколко минути при мен беше онзи задник, адвокатът, и ми каза, че се е натъкнал на факта, че ти и Джин Мей не сте от Чикаго. Каза, че не могъл да намери данни за раждането ви в нито една болница, и се обърнал към ЦРУ. След това позвъних у дома на телефонния секретар и твоят глас ми каза да бягам. Познавам шибания ти глас, Чой. Ти беше.

— Майкъл, успокой се — отвърна спокойно Чой. — Не съм ти се обаждал. Някой си играе игрички с нас.

— Ясно.

После Чой попита:

— Нали помниш план Б?

— Да, разбира се.

— Използвай го.

— Ами Джин Мей?

— Къде е тя?

— Не знам. Когато излязох тази сутрин, си беше у дома. Но не отговори, когато й позвъних. Тази кучка сигурно пазарува във военния магазин. Или пък вече са я пипнали.

„Тази кучка“? Мистър и мисис Бейлс май не бяха особено блажена семейна двойка.

— Не се безпокой за нея — каза нетърпеливо Чой. — Ще видя дали ще мога да я открия, но дори да я заловят, тя знае какво трябва да прави. Просто действай!

После Бейлс попита:

— Ами фаза три? Още ли е…

— Майкъл, действай!

— Добре, добре — рече Бейлс и затвори.

Три секунди по-късно чухме как Бейлс се изправя и прекосява кабинета, а след това как вратата се отвори и затръшва.