Брайан Хейг - Врагове по неволя

Ким звънна десетина минути по-късно. Екипът влязъл в ресторанта, за да арестува Чой, но него и приятелчетата му ги нямало никакви. Вместо това намерили агента, който ги последвал вътре. Трупът му бил поставен върху тоалетната чиния в една кабинка в мъжката тоалетна. Гърлото му било прясно прерязано от ухо до ухо. Докато екипът за наблюдение следял входа на ресторанта, Чой и главорезите му се изнизали през задния вход.

Ким беше ужасно притеснен от този факт, но Мърсър пък беше направо бесен, че е изтървал Бейлс, така че резултатът беше реми. Това беше добра новина. Така не ми се наложи да стана свидетел на взаимните обвинения в некадърност, които щяха да последват. Когато става дума за държавни агенции, винаги можете да разчитате на едно възвишено взаимно утешение, което се крие в съвместния провал. Истината беше, че Чой и колегите му очевидно бяха добре обучени агенти, а Мърсър и Ким ги бяха подценили.

Мърсър и Ким обаче също бяха професионалисти и вместо да предъвкват грешките си, веднага разпоредиха национално издирване. Поспориха малко кой да претършува офисите и апартаментите на Бейлс и Чой, но след няколко кратки напрегнати реплики се договориха да сформират съвместни екипи, за да могат и двете страни да получат информация от първа ръка за всякакви улики и доказателства. Седях си и слушах, но това не ме засягаше пряко, понеже се отдадох на други мисли.

Например за това как току-що бяхме измъкнали пода на къщичката, която представляваше тезата на Еди Голдън. Стените още си стояха, но се клатеха и навярно бяха готови да се срутят. Двама от най-ценните му свидетели бяха духнали, което щеше да представлява доста интригуващо предизвикателство за Еди. Веднага щом узнаеше за това той щеше да потърси Каръдърс и да поиска отлагане, за да се опита да изгради наново тезата на обвинението. Което пък ми напомни, че вече минаваше два и половина, затова отидох при Мърсър и му казах, че имам и друга работа, тъй като все още съм част от защитния екип на Уайтхол и в осем сутринта на другия ден имам дело. Той се почеса по главата и се опита да измисли някаква причина да ме задържи, но не можа. Затова ме пусна да си ходя, но първо ме накара да се закълна да не казвам нищо на никого.

Уверих го, че ще си мълча, стига да се обади на съдията Бари Каръдърс и да го информира, че двама от ключовите свидетели на прокурора току-що са изчезнали и се търсят за извършването на престъпление — такова, каквото Мърсър прецени, че може да измисли за прикритие, стига да изглежда правдоподобно. Той ми обеща да го направи и аз си тръгнах.

Докато стигна до офиса „Внимание, гейове!“, Мърсър очевидно вече го беше направил. Каръдърс пък също тъй очевидно току-що беше позвънил на Катрин, за да й съобщи новината. Всички танцуваха танца на победата. Лошите новини се разпространяват бързо, но катастрофалните новини се движат като светкавица. А катастрофалните новини от гледна точка на Еди Красавеца за нас бяха манна небесна.

Имелда ме изгледа странно, когато влязох — сякаш някак си се беше досетила, че новината има нещо общо с мен, само дето не знаеше какво точно. Никой друг не прояви любопитство или подозрение. Общото настроение беше, че Господ явно обича хомосексуалистите, защото току-що беше направил страхотна услуга на тяхната кауза.

Отидох до кабинета на Катрин и надникнах вътре. Тя седеше зад бюрото и се клатеше напред-назад на стола си в доста приповдигнато настроение.

— Ей, какво става тук? — попитах, като се преструвах на самата невинност.

— Не чу ли?

— Какво да съм чул?

— Бейлс и Чой са изчезнали. Обявени са за национално издирване.

— Без майтап? Изчезнали, а? Ей така, пуф — и ги няма?

— Странно, нали? Каръдърс ми се обади.

— Така ли?

— Иска да се срещне с мен и с Голдън в кабинета си след трийсет минути.

Аз пристъпих напред и сложих няколко листа на бюрото й. Беше стратегията за отводи на заседателите.

— Страхотна новина — казах. — Ето ти това, което искаше.

После се обърнах да си вървя.

— Ей, къде отиваш? — попита тя.

— Аз ли?

— Ами да, ти.

— В бара на хотела.

— Какво?

— Моят работен ден приключи, мис. Скъсах си задника от бачкане. Уморен съм до смърт и съм жаден. Ще се нафиркам до козирката и ще си лягам.

Върху лицето й цъфна объркано, смутено изражение.

— Не искаш ли да дойдеш с мен при Каръдърс?

— Не — поклатих глава.

— Не си ли поне малко любопитен?

— Ни най-малко.

Тя обиколи бюрото, за да се изправи срещу мен, подпря се на плота и кръстоса ръце и крака.