Брайан Хейг - Врагове по неволя

Мърсър отпи още една глътка кафе. Изглеждаше напълно изстискан и не беше трудно да се досетя, че доста са му трили сол на главата за провала с Бейлс. Можеше да припише бягството на Чой на Ким и КЦРУ но то е все едно да кажеш, че си отговорен за потапянето само на долните палуби на „Титаник“, а някой друг е виновен, че и горните палуби също са изчезнали под вълните.

Всъщност има само един начин разузнавачите да решават подобни проблеми: първо трябва да заловят шпионите, а след това енергично да ги разпитат и да установят какви вреди са нанесени, къде и как. В противен случай се налага да допуснат най-лошото и да реагират по съответния начин. А най-лошото в този случай беше наистина ужасно. Възможно беше целият отбранителен план за Южна Корея да е компрометиран, поради което можеше да се наложи да бъде съставян наново. Да бъдат предислоцирани хиляди съединения, да бъдат преместени минни полета, да се пренапишат плановете за безопасност на пристанищата и прочие, и прочие. Милиони мъже и жени трябваше да бъдат обучени наново, за да изпълнят новия план. Това би могло да отнеме години и да струва милиарди долари.

И пак оставаше по-големият въпрос — кого са изнудили и вербували Бейлс и Чой. Стотици хора в огромния щаб на съюза заемаха постове, свързани със секретна информация. Чой беше в този бизнес от почти двайсет години и ако е подбирал внимателно дори само по един човек годишно, това пак означаваше цяла армия информатори. А и това, че самият той беше избягал, изобщо не означаваше, че къртиците му са спрели да работят. Водопроводчиците не биха могли да си свършат работата, ако не знаят къде са течовете.

Мърсър изглеждаше така, сякаш всичко това му е било обяснено с най-големи подробности от някой с много силен и властен глас. Направо го съжалих.

Не, всъщност това не беше вярно. Аз му бях осигурил пробива, а той допусна плъховете да избягат от капана. Трябваше веднага да арестува Бейлс и Чой. Може би трябваше да пусне трийсет коли да следят Бейлс по пътя към летището или дори да пъхне някого в багажника на колата му. Но Мърсър игра хазартно и загуби.

Както и да е, попитах:

— Изясни ли се какво точно стана?

Мърсър сви рамене.

— Предполагаме, че е имало още една кола със съучастници на Бейлс, които са го чакали в тунела. Нямаме представа кой е човекът, който шофираше колата на Бейлс на излизане от тунела. Нямаше никакви документи за самоличност, но очевидно е работел за Чой. Предполагам, че това е бил план Б. Що се отнася до Чой, той вероятно е разбрал, че е следен. След обаждането на Бейлс е взел предохранителни мерки. Може би е поръчал на свои хора да го следят и те са засекли агентите на КЦРУ.

— Не си е губил времето. Наистина си го бива — отбелязах аз.

Това вероятно беше най-отблъскващо очевидното нещо, което някога съм казвал.

— Така е — рече Мърсър, още по-навъсен и отпреди.

Закачих бастуна си на ръба на бюрото му и се отпуснах на един стол.

— Изпратихте ли хора да претърсят офисите и жилищата им?

— Да.

— А жената на Бейлс?

— Каръл я арестува на обяда. Това бе единственото шибано нещо, което мина както трябва.

— Къде е тя сега?

— При КЦРУ.

— Какво? Предали сте я?

— Аха.

— Как така? — попитах. — Арестували сте я на територията на военна база. Тя е съпруга на военнослужещ. Имате пълното право…

Очите му зашариха, сякаш онова, което щеше да признае, не му се нравеше особено:

— Предадохме я, защото КЦРУ има доста по-големи правомощия от нас.

Това беше доста деликатен начин да се каже, че КЦРУ можеше да изтръгне ноктите й например, или да й инжектира свръхдоза от серума на истината.

Реших да не коментирам. Може би и аз бих постъпил така, ако бях на неговото място. По дяволите, бих постъпил така дори да бях на своето си място. Загинаха много невинни хора, а съпругата на Бейлс вероятно беше пряко свързана със събитията.

— Освен това — продължи Мърсър — те знаят по-добре как да се оправят със севернокорейските шпиони.

— По-различно ли е, отколкото с обикновените? — попитах с искрено любопитство.

— О, да. Те са специална порода. Знаеш ли как я е арестувала Каръл?

— Как?

— Сипала й наркотик в чая. В мига, в който онази започнала да задрямва, се промъкнала изотзад и й натикала метална чинийка в устата, за да не може да стисне зъби, докато двама други агенти се втурнали и я омотали с въжета, за да не може да се движи.

— Звучи ми доста екстремно.

— Има си причина за това. Мнозина от тези севернокорейци имат ампули с отрова, монтирани в някой зъб. Няма шега. Спомняш ли си онзи самолет на корейските авиолинии, на който се бяха качили двама севернокорейци терористи, мъж и жена? КЦРУ ги залови, но мъжът бръкнал в устата си, завъртял един кътник и пльонк! Бил мъртъв още преди да се свлече на пода.