Брайан Хейг - Врагове по неволя

Изправих се и се протегнах, после отидох в банята да си наплискам лицето със студена вода. Когато се върнах, Каръл крачеше из стаята и отпиваше от третата си бутилка минерална вода „Евиан“. Беше решила да се разположи по-удобно и беше свалила обувките, чорапите и сакото си, като така оставаше по една къса пола и тънка блуза без ръкави.

— Умори ли се? — попитах.

— Изтощена съм. Прилича ми на лятната сесия в първи курс на юридическия факултет.

Засмях се.

— Сега вече знаеш как си вадим хляба ние, бедните адвокати. Разбра ли какво си изпуснала?

Тя се тръшна на леглото.

— Господи, това легло е страхотно.

Преди да успее да вдигне бялото знаме, аз я сръчках.

— Хайде мини и последния кашон, става ли? След това ще започнем да отмятаме делата чрез кръстосана проверка.

Тя простена, но се изправи.

— Имаш ли някакъв план?

— Всъщност да. Ето как действа схемата според мен. Чой прави първоначалното разследване всеки път, когато американец е замесен в престъпление в Итеуон, нали така? Той пръв пристига на местопрестъплението, пръв се запознава с фактите, разпитва свидетелите и събира доказателствата. След това се обажда на Бейлс. Да речем, че извършителят е отстъпчив и може да му се постави капан. Какво ще направят след това?

Тя разроши косата си с ръце и се зае да масажира скалпа си.

— Не знам. Ще извика Бейлс да се срещне със заподозрения, за да има американски полицай на местопрестъплението.

— Точно така. Когато заподозреният види американски военен следовател, той разбира, че работата се е развоняла. И изведнъж нещата вече не се свеждат само до някакво нарушение, извършено извън базата, ограничено до корейското правораздаване. Нещата загрубяват. Ще влязат в американските информационни канали, ще достигнат до командира му, ще изложат на опасност кариерата му.

— Ще го изплашат до смърт.

— Точно така. Тогава може би задачата на Бейлс е да реши дали жертвата си струва усилията — може би прави бърза биографична проверка, за да види дали извършителят има някаква стойност, дали изглежда податлив, дали е човек, когото биха искали и евентуално биха могли да вербуват.

— Междувременно заподозреният е оставен да се гърчи и да се пита дали животът му не е свършил.

— И по този начин увеличават допълнително напрежението.

— Ясно.

— Добре, да речем, че Бейлс отива при Чой и му казва, че не им е необходим или че не е подходящият тип. Решават да хвърлят рибата обратно в морето. Как го правят?

— Предполагам, че Бейлс сяда и попълва американски протокол за разследване на заподозрения. И престъплението потъва в гарнизонния архив.

— Точно така. Вкарват машината на правосъдието в действие. Заподозреният няма представа, че току-що е бил проверен, но не е отговорил на изискванията.

— Значи търсим офицери, арестувани от Чой, в чиито дела няма съответстващ американски протокол, попълнен от Бейлс?

Усмихнах се и обясних:

— В някои случаи може да се окаже, че по делото от американска страна е работил някой друг, а не Бейлс. При други е възможно делото да е приключило без обвинения. Но съм готов да се обзаложа, че ще видим дела, които миришат на присъда, само че някак си са били загадъчно прекратени от американска страна, ако схващаш накъде бия.

— И ти смяташ, че Чой ще държи тези дела в архива?

— Всяко друго решение би било глупаво. Дори опасно. Мисля, че е подпечатвал делата с „Приключено поради липса на доказателства“ или ги е обявявал за попаднали в задънена улица, но ги е прибирал при всички останали. Той е шефът на детективите в участъка. Кой ще му проверява делата? Освен това какво ще стане, ако някой попита: „Ей, Чой, какво стана с онова дело на американския офицер, дето задигна онзи скъп часовник „Ролекс“ от бижутерския магазин на стария Ли?“ Тогава той може да извади папката и всичко ще е тип-топ.

Каръл започна да рови в следващия кашон, а аз се заех да сравнявам корейските и американските архиви. Бях подредил делата на Бейлс по азбучен ред. Така нещата вървяха по-бързо. Когато свърших, разполагах с двайсет корейски дела без американски еквивалент.

Преместих ги настрани. Междувременно Каръл беше извадила още шест от последните два кашона. Бързо проверих първите четири, но петото мигновено привлече вниманието ми. Беше делото на полковник Мак Дженсън, човека пирана, юридическият съветник на Спиърс.

Оставих го настрани, съвсем отделно. Папката за десерт.

Каръл беше коленичила на пода до мен. Започнахме да пресяваме купчинките си. Аз я карах да прочете какво е престъплението, после имената на свидетелите и какви доказателства са били събрани. Веднага елиминирахме шест дела, защото престъпленията бяха прекалено незначителни или защото доказателствата бяха толкова рехави, че делото би се разпаднало от само себе си. Някой друг можеше да ги провери отново, в случай че бяхме подценили или недогледали нещо.