Брайан Хейг - Врагове по неволя

Третото дело беше на капитан от флота, който завеждал протокола в щаба. Протоколът е службата, която планира и наблюдава всички важни посетители — резервира им стаи в хотела, осигурява коли и шофьори, опитни гидове и охрана, ако е необходимо. Протоколът дори съставя графиците на посещенията им. В този случай капитанът бил арестуван за причиняване на автомобилен инцидент, след което избягал. Разследвали го за шофиране в пияно състояние и за убийство по непредпазливост, тъй като прегазил двайсетгодишно бременно момиче, което оцеляло, но изгубило бебето си. Опитал се да избяга, но бил задържан от тълпа гневни корейци, свидетели на инцидента. Делото било приключено: няма основание за наказателно преследване.

Към четири и трийсет Каръл вече дремеше на леглото и аз реших да взема един душ. Чувствах се мръсен, а и трябваше да почистя и превържа отново някои от зашитите си рани.

Когато излязох от банята, Каръл тъкмо затваряше телефона.

— Кой беше? — попитах.

— Колежката ти мис Карлсън.

— Какво искаше?

— Не каза. Просто затвори.

Това не ми хареса.

— Как така?

— Мисля, че не очакваше да вдигне жена. Казах й, че си под душа.

В момента имах по-големи грижи, затова само изсумтях и помолих Каръл да се обади на когото трябва, за да дойде и да вземе документите.

Поръчахме закуска на румсървиса — в моя случай мазен омлет със сирене и още една кана кафе, а в нейния — плодова салата и още две бутилки минерална вода. Както и много други неща, хранителните ни навици подсказваха, че от нас няма да излезе добра двойка.

След това подредихме стаята и прибрахме всички папки в кашоните им, естествено, с изключение на деветте, които бяхме отделили като подозрителни. Храната дойде и ние се заехме с нея. Докато закусвахме, попитах:

— Защо си толкова плаха и стеснителна в присъствието на мъже корейци?

Тя се замисли за миг, сякаш го правеше несъзнателно.

— Баща ми е голям традиционалист. Обича Америка, но държи на корейските обичаи. Навярно съм го наследила от него.

— Какво? Нима всеки кореец ти напомня за баща ти?

Тя се засмя.

— Не, надявам се. Но така корейците се чувстват по-удобно. Повечето американки им лазят по нервите. Корейците смятат, че те се държат господарски, прекалено агресивно, дори грубо. Особено се дразнят, когато американката е от корейски произход.

— Ха! А аз си мислех, че си освободена от предразсъдъци.

— Погрешни оценки — колкото щеш. И аз преди си мислех, че си сприхав, разхвърлян и противен досадник.

— Така ли?

Тя се огледа и каза:

— Стаята ти обаче е доста подредена. Така че със сигурност не си разхвърлян.

Набучих парче омлет.

— Нова тема. Все забравям да те попитам защо сложихте подслушвателни устройства в телефона и в стаята ми?

Тя ме погледна изненадано.

— Не сме.

— Глупости. Хайде, нали сега съм от вашия отбор. Кажи ми.

Очите й се присвиха и тя повтори:

— Не сме слагали подслушвателни устройства в стаята ти.

— Е, аз намерих едно малко черничко нещо в телефона си. И още две — мушнати на разни скрити места.

— Кога беше това?

— Спомняш ли си онзи ден, когато изтичах на паркинга и ти потегли с колата?

— Разбира се. Не можех да повярвам на очите си. Възможно беше да си под наблюдение. Можеше да ме компрометираш.

— Е, ами аз тогава направо бях побеснял. Тъкмо бях открил трите бръмбара.

— И си помисли, че сме ги монтирали ние? Смятал си, че ще подслушваме плановете ти за защитата на Уайтхол?

— Да, колкото и странно да ти звучи, точно това си помислих.

— Дръмънд, ако щеш, вярвай, но агенцията има по-спешни задачи от тази да подслушва какво говори някакъв адвокат за едно съдебно дело…

Тя млъкна и върху лицето й се изписа пълно слисване.

— А откъде си сигурен, че стаята ти не се подслушва и в този момент?

— Сигурен съм, защото Имелда, моята помощничка, я проверява всеки ден.

— Значи бръмбарите са махнати?

— Да, до един — отвърнах уверено.

— А помислил ли си за подслушвателните устройства от разстояние?

— Онези, които действат като обърнат мегафон?

— Точно тях имам предвид — рече Каръл и стана.

Тя отиде до прозореца, дръпна завесите и погледна навън. Тъкмо зазоряваше.

— Слушай, Дръмънд, когато си махнал онези бръмбари, ти си дал на подслушвача да разбере, че си го засякъл. И ако представляваш сериозен интерес за него, той просто е сменил устройствата.

Играеше доста добър етюд, но аз не й се връзвах. И без това бях очаквал да отрече всичко. Просто исках да разбере, че и аз съм разбрал. Погледът й обаче пробяга по паркинга, сякаш търсеше някакво превозно средство, може би микробус, достатъчно голям, за да побере дистанционно подслушвателно устройство.