Брайан Хейг - Врагове по неволя

— Върнете отново и като ви кажа, стопирайте кадъра.

Не можех да бъда сигурен. Кадрите не бяха на фокус. Силуетът се намираше на двайсет, може би трийсет метра от мен. Онова, поради което изпъкваше обаче, беше следното: той стоеше напълно изправен. Не залягаше, нито тичаше, нищо. Просто стоеше с ръце на кръста — поза на командир. И се намираше точно на мястото, накъдето беше погледнал стрелецът, за да получи знак.

Обърнах се към Хари:

— Можеш ли да ни направиш копие от филма?

— Разбира се, човече — отвърна той.

И така, Али и аз взехме филма, хванах я за ръка и си тръгнахме. Когато излязохме навън, тя попита:

— Какво видя?

Не ми се искаше да я лъжа, тъй като идеята да изгледаме записите беше нейна, но нямах друг избор.

— Нищо — казах.

Тя ме изгледа с недоумение.

— Нищо ли? Тогава защо поиска копие от филма?

— Не знам. Сигурно, за да не забравя как Мария спаси живота ми.

От това измислено алиби наистина се почувствах отвратително, но знаех, че по този начин ще пресека любопитството на Али. Тя мрачно се усмихна и кимна, а после се върнахме в базата — аз, изпълнен с въпроси около записа, а тя — потънала в кошмара от гледката на куршума в главата на жената, която беше обичала.

Когато се върнахме в офиса, аз незабелязано се измъкнах навън и използвах един клетъчен телефон, за да се обадя в канцеларията на генерал Спиърс. Казах на любимия си полковник, че трябва да се срещна с Мърсър, при това веднага. Дадох му телефонния си номер, той каза „Окей“ и затвори.

Постоях около три минути под сенките на някакво дърво, докато телефонът не звънна отново.

— Дръмънд, тук е Мърсър — рече той.

— Трябва да се срещнем, важно е.

— Зает съм. Колко е важно?

— Адски важно.

— Добре. Но ще трябва да приложим някои номера. Следят те.

— Кой? — попитах.

— Ще ти кажа, като се видим. Иди във военния магазин. Помотай се в бижутерската секция, ще те поемем оттам.

Грабнах бастуна и казах на Имелда, че ще се върна след час. После закуцуках към военния магазин. Той се оказа точно в другата половина на „Йонгсан“ и аз доста се поизпотих, сипейки ругатни по адрес на Мърсър, докато изкуцукам дотам. Силната въздушна струя от климатика, която ме лъхна при влизането в магазина, едва не ме накара да целуна пода от благодарност. Отидох към бижутерския щанд и заразглеждах часовниците. Когато вдигнах глава, забелязах коравосърдечната мис Ким, която оглеждаше някакви обици от другата страна на щанда. Тя вдигна друг чифт, поклати глава, остави ги и продължи към секцията за стереоуредби. Бавно я последвах. Тя се спря пред огромни тонколони „Инфинити“ и постоя така, докато покрай нея не мина някакъв мъж; тогава го погледна и той й кимна. Едва след това ми даде знак да я последвам.

От всички тези шпионски номера ужасно ме досмеша. Тези хора сигурно проверяваха с гайгерови броячи дори седалките на тоалетните, преди да се заемат с естествените си нужди. Ким ме преведе през някакви врати към склада зад магазина.

Заобиколихме купчини кашони и шкафове, завихме и налетяхме на Бъз Мърсър.

— Да не би да заработваш допълнително като управител на склад? — попитах.

— Ха-ха — засмя се той, но добих впечатлението, че не му се видя смешно. Може и да не беше. — Следят те двама души, Дръмънд. Не влязоха вътре, но ако се забавиш прекалено, може да заподозрат нещо. Гледай да купиш нещо на излизане — за достоверност,

— Какви са? — попитах.

— Не сме сигурни. Тази сутрин ги фотографирахме. В този момент ги проверяваме чрез нашите приятели от корейското ЦРУ. Всъщност причината да те извикаме чак тук беше да ги накараме да минат през портала. Там стоеше наш човек, който провери документите им за самоличност. Може би скоро ще имаме по-добра представа кои са.

Видях, че докато говореше, оглеждаше контузиите ми. Част от раните вече бяха започнали да пожълтяват по краищата, така че бях нещо като подвижен калейдоскоп. Той обаче не изглеждаше много разтревожен от състоянието ми.

Бръкнах в джоба си, извадих видеокасетата, която Хари ми беше записал, и му я подадох:

— Това е нередактиран запис на кръвопролитието, направен от Ей Би Си. Нали разполагате с хора, които могат да го подобрят? Да поизчистят размазаните места, когато камерата не е била добре фокусирана?

— Зависи какво е уловил обективът.

— Добре, слушай. Във филма има един момент, когато аз изскачам от тълпата и хуквам след единия от стрелците. Следва кадър, на който стрелецът спира, за да смени пълнителя.