Брайан Хейг - Врагове по неволя

Погледнах към Катрин, но тя гледаше право в тила на Имелда.

Тогава попитах:

— Знаеш ли, че в деловодството на Военния съд се поддържа дневник, в който се вписват всички, потърсили правна помощ?

— Не, не знаех — усмихна се тя. — Но това е много удобно в нашия случай.

— И още как — съгласих се. — Достатъчно е само да проверим кога Джаксън и Моран са потърсили помощ, след което ще имаме доказателства дали са били убедени от адвокатите си или от група садистични ченгета. И ако открием несъответствие, ще можем да го напъхаме в задника на Еди.

— Готово — промърмори Имелда от предната седалка.

Катрин се наведе напред.

— Извинявай. Какво каза?

— Казах, че вече го направих. Джаксън и Моран са потърсили адвокат цяла седмица след като са дали последните си показания.

Нали разбирате, такава си е Имелда. Не играе честно. Знаела е още преди да седнем срещу тях, че Моран и Джаксън са излъгали за адвокатите си. Ето защо беше в състояние да разнищи измислиците им.

Ако бях с двайсет години по-възрастен, щях да се оженя за тази жена.

И така, ето как стояха нещата.

Двама ключови свидетели бяха излъгали; единият беше измъчван, а и двамата бяха принудени със сила да дадат фалшиви показания. Предполагах, че лъжеха относно това как чули Уайтхол и Ли да се карат онази вечер.

Друг ключов свидетел — Майкъл Бейлс — също лъжеше. Беше пребил Джаксън, за да разреши случая.

Ли Но Те беше разполагал с ключ за любовното гнезденце, макар че за Еди нямаше да е много трудно да измисли правдоподобно алиби. Навярно щеше да пледира, че Уайтхол е бил достатъчно хитър да мушне ключа в джоба на Ли, след като го е убил.

Не знаехме как някой би могъл да влезе в апартамента и да убие Ли. Освен ако полицаите не лъжеха. Освен ако специалистът по ключалките не беше дал фалшиви показания. Освен ако не съществуваше гигантска полицейска конспирация, която надхвърляше дори границите на участъка в Итеуон.

Знаехме, че клиентът ни беше попаднал в майсторски устроен капан. Не знаехме обаче кой беше заложил капана, защо и как точно — все въпроси, които никак не бяха маловажни. Подозирахме цял полицейски участък за извършител на престъплението и ако не можехме да извадим необорими доказателства за това, щяхме да станем за смях в съдебната зала.

Обадих се на полковник Каръдърс и му казах какво сме разкрили. Казах му за несъответствието. Казах му за дневника на Военния съд, както и за факта, че Джаксън и Моран бяха излъгали кой кого е съветвал да си признае и кога са потърсили юридическа помощ.

Той ме изслуша учтиво, благодари ми за обаждането и ме осведоми, че не разполагам с нищо убедително. Аз вече го знаех. Каза ми още, че според него несъответствието е любопитно. И това вече го знаех.

Веднага щом оставих слушалката, Али ме улови за ръката и ме дръпна в съседната стая. Всъщност, дръпна“ беше твърде меко казано. Тя почти ми извади ръката от рамото, аз изквичах и се катапултирах през вратата.

— Ох! — казах и я изгледах заплашително.

— Не бъди такъв женчо.

— Наистина болеше! — оплаках се.

Това си беше самата истина. Болеше адски отчасти защото вече бях пребит и прострелян, но и поради факта, че Али беше силна като бик. Изведнъж ми хрумна, че ако реши да помете стаята с мен, сигурно нямаше да успея да й се противопоставя. Дори да бях в най-добрата си форма, тя пак щеше да е в състояние да ме разкъса на парчета.

— Как мина? — попита тя нетърпеливо, без да обръща внимание на болежките ми.

— Не много добре — признах. — Моран и Джаксън се объркаха в показанията си, но Голдън лесно може да поправи нещата с малко репетиции. Все още не сме стигнали до нищо съществено.

Лицето й се помрачи от дълбоко разочарование, което ме порази — първо, защото изобщо не й отиваше, и второ, защото бях виждал то да изразява единствено гняв и презрение. Не, всъщност не, защото я бях виждал и да гледа Мария с обич, затова новото й изражение ми напомни колко мъчително беше станало делото за нея. Беше изгубила любовницата си, може би не в пряка връзка с въпроса за вината или невинността на Уайтхол, но определено заради делото. Единствената възможност да компенсира донякъде загубата си беше да докаже, че той е обвинен несправедливо.

Макар че изглеждаше като последната жена на света, към която човек би изпитал жалост, точно това чувствах аз. Просто не можех да измисля какво да кажа.

— Съжалявам — рекох. — Всичките ми идеи се изчерпиха.