Брайан Хейг - Врагове по неволя

Джаксън отвори уста, но преди да е успял да изрече и дума, Еди го сграбчи за ръката и каза:

— Покажи ми този протокол.

— Не го нося със себе си — отвърнах, което технически беше вярно.

След като не притежавах такъв документ, очевидно нямаше как да е у мен. Но такъв протокол съществуваше — фалшивият протокол, за който дочух Чой да съобщава на Бейлс, че е завел; протоколът, в който се твърдеше, че Джаксън е бил пребит от своя съкилийник. Отбелязах си наум да направя официално искане до Министерството на правосъдието на Корея за предоставяне на протокола. Освен това си отбелязах наум да не затаявам дъх.

Междувременно Еди вече беше започнал да се усмихва.

— Твърдиш, че имаш доказателства, които противоречат на показанията на моя свидетел. Очаквам да видя тези доказателства, преди той да отговори на въпросите ти.

В този момент се запитах колко знаеше Еди. Дали беше наясно, че свидетелите му лъжат? Или толкова силно желаеше да запише още една победа, че предпочиташе да не чува нищо подобно? Или пък просто смяташе Катрин и мен за адвокати мошеници от защитата, които се опитват да му извъртят някакъв евтин номер?

Както и да е, вече бяхме стигнали до задънена улица и Еди погледна часовника си.

— А сега, ако вие двамата не възразявате, графикът ми е много натоварен. Ако нямате някакво сериозно възражение, ще наредя Джаксън да бъде отведен обратно в килията и да доведат Моран.

Без да изчака отговор, той се разходи до вратата и повика охраната. Поведоха Джаксън, чиято глава беше клюмнала. Стори ми се многозначително, че изобщо не се обърна да ни погледне, преди да го отведат. Нито веднъж. Излезе толкова бързо, колкото Еди можеше да го уреди.

Останахме само юристи. И Имелда, разбира се, която продължаваше да ни наблюдава мълчаливо от своя ъгъл. Еди се засмя.

— Ама вие наистина се хващате за всяка сламка, а? Какво става, Карлсън? Доколкото си спомням, ти каза, че с Дръмънд сте имали големи изненади за мен.

Както вече споменах, Еди много обичаше да провокира. Аз кипях, но Катрин изглеждаше спокойна и безразлична, тъй като и тя смяташе провокациите за любимата си игра.

— Имаме изненади, Еди, и още как — отвърна тя. — Просто се опитваме да изчистим някои неясноти.

— Да бе, Карлсън. Просто се надявате да унищожите Бейлс на свидетелската скамейка. Не е твърде оригинална идея, дори е направо калпава.

— Наистина ли? И защо?

— Защото Бейлс е чист. Той е един от тримата най-добри военни следователи в цялата армия. На второ място е по брой на арестуваните, на първо — по брой на осъдените, и срещу него никога не е било повдигано обвинение в неправомерно използване на сила.

Катрин го погледна право в очите.

— Не, не е чист.

Той издържа на погледа й.

— Кажи го в съда и ще те накарам да съжаляваш. Това е военен трибунал, Карлсън, а не някакво си дело в гетото. Съдебните заседатели са десет армейски офицери. Те уважават военните следователи. Само повдигни въпроса и аз три дни подред ще доказвам на всички колко е страхотен Бейлс. Не си губи времето.

— Ще видим — рече Катрин.

Точно тогава вратата се отвори и в стаята беше въведен старши сержант Карл Моран. Погледът му пробяга из помещението и за част от секундата се спря на всеки от нас. Еди стана и му подаде стол. Моран тежко се отпусна на него.

Ако до този момент все още хранех някакви илюзии, че хомосексуалистите се познават от пръв поглед, те мигновено се изпариха. Човекът си приличаше с фотографията, но тя не даваше представа за ръста и очевидната му физическа сила. Беше истинска планина от мускули. Веднага си представих как стиска армейския колан с огромните си лапи, докато Ли кашля, задавя се и рита в последните мигове от живота си.

Катрин отново започна своя разпит, като следваше същия модел — тук аз съм ти приятел, а не онова лъскаво влечуго вляво от теб. То, влечугото, смята, че гейовете трябва да бъдат разкъсвани от побеснели коне. Просто ми разкажи всичко.

Карл Моран обаче не беше Евърет Джаксън. Не изглеждаше уплашен или уязвим, нито застрашен. Беше стар войник, обръгнал и покрит с белези, и въпреки онова, което Катрин беше казала за него — че бил нежен като голямо плюшено мече в леглото, — на мен ми се виждаше яка, брутална горила.

После Катрин продължи по същата схема, като го попита за ареста, а той отвърна точно като Джаксън: пътуване до участъка в Итеуон, стандартен разпит, кратък престой в корейска килия, пътуване до ареста на военната полиция, стандартен разпит, мъчителна битка със съвестта, посещение при адвокат, доброволно явяване пред военната полиция — последователност, довела до доброволни и пълни признания.