Брайан Хейг - Врагове по неволя

— А това — посочи тя към мен и Имелда, — са майор Шон Дръмънд, моят колега, и сержант Имелда Пепърфийлд, нашата юридическа сътрудничка.

Той ни погледна набързо, после върна поглед върху Катрин. Забелязах, че Имелда се беше оттеглила в ъгъла на стаята с кисело изражение. Катрин продължи:

— Евърет, наета съм от организацията на хомосексуалистите в армията, за която работя вече от осем години. Цивилна съм, разбира се. Специалността ми са делата на гейовете военни. Би могло да се каже, че съм тяхна убедена привърженичка. Смятам, че на гейовете трябва да бъде разрешено да служат, и си изкарвам хляба, като се боря за това тяхно право в съда.

Беше много ловък ход от нейна страна. Осведомяваше горкия Евърет Джаксън — войник, който беше арестуван и най-вероятно щеше да бъде позорно уволнен за извършване на хомосексуални актове, — че целта на живота й беше да защитава такива като него. Освен това косвено му казваше: „Виж този хубавец вдясно от теб — точно така, красивия жребец в зелената униформа. Не се заблуждавай, той може и да се държи като готин пич, но на него му плащат да изхвърля от армията точно такива като теб. Аз съм добрият човек тук, Евърет. Ние сме от една и съща страна. Нека станем приятели.“

Джаксън кимаше, сякаш разбираше за какво става дума. Аз се правех на невидим. Не исках да ме погледне и да се запита: „Ей, ами този? Той не е ли един от онези, които мразят гейовете?“

Еди обаче също не беше тъпанар и бързо се намеси:

— Не се оставяй да те заблуди, Евърет. Тя е адвокат на Томас Уайтхол, човека, който е убил Ли Но Те и те е забъркал в тази каша. Тя не дава и пет пари за теб. Интересува я само нейният клиент.

Погледът на Джаксън заподскача между Еди и Катрин и аз не можех да разбера какво си мислеше.

— Разбира се, Евърет, той е прав — добави бързо тя. — Работата ми е да защитавам Томас Уайтхол. И го правя с желание, защото той е станал жертва на манипулация — по същия начин, по който са принудили и теб да дадеш своите показания.

Джаксън все още не беше успял да вземе думата. Просто никой не го беше питал нищо. Прокурорът и адвокатката бяха твърде заети да се сражават помежду си за неговата симпатия.

— А сега, Евърет — продължи Катрин, — нека ти кажа за какво става дума. В своите показания твърдиш, че си бил поканен да отидеш в апартамента на капитан Уайтхол от старши сержант Моран. Така ли е?

Джаксън погледна към Еди, който му кимна, че може да отговори. Фактът, че погледна към Еди, не беше добър знак.

— Точно така, мис — отвърна той.

Голяма, топла, приятелска усмивка.

— Моля те, Евърет, остави това „мис“. Наричай ме Катрин. Аз не съм като тези надути армейски офицери тук.

— Добре, Катрин. Да. Старши сержант Моран ме покани.

— Това не ти ли се стори необичайно? Искам да кажа, колко пъти са те канили на купон в дома на офицер?

— Малко странно, да. Но аз бях… ами…

— Бил си половинката на старши сержант Моран, така ли?

— Да, точно така. Мислех си, нали разбирате, мислех си, че съм поканен като негово гадже.

— Разбира се — рече Катрин, сякаш това беше най-обичайното нещо на света.

В крайна сметка нали беше точно защитничка на правата на гейовете. Той не би трябвало да се смущава да разкрие тези интимни подробности пред нея. Нямаше защо да се чувства неудобно. Можеше да си го каже, както си е било. В крайна сметка тя бе единствената истинска сродна душа на Джаксън в тази стая.

— Във всеки случай — продължи Джаксън, — отначало се чувствах малко неудобно, но Уайтхол, ъъъ, капитанът, наистина беше много мил. Тоест държеше се много добре. Непрекъснато ми наливаше питиета и си говорихме доста дълго. Аз, ъъъ, се чувствах доста комфортно.

— А какво правеше Карл Морал? Той с Ли Но Те ли си говореше?

— Да. Поне част от времето.

В този момент Еди скочи от мястото си.

— Какво, по дяволите, става тук? Какво общо имат тези въпроси с неговия разпит?

— Моля? — попита остро Катрин, което прозвуча като: „Какво, по дяволите, искаш да кажеш с това „Какво, по дяволите?“

Еди я изгледа с характерното си приятелско, но безмилостно изражение:

— Мис, не се намирате тук, за да репетирате кръстосан разпит с моя свидетел. Писменото нареждане на съдията е ясно. Можете да задавате въпроси относно разпита на Джаксън. И толкова.

— Дай да видя твоето копие от заповедта — каза троснато Катрин.

Толкова бяхме бързали да се върнем в офиса, че бяхме забравили да вземем копие. Срам и позор.

Той тържествуващо подхвърли заповедта на масата пред Катрин. Тя е взе, прочете я и ми я подаде, аз я прочетох и я подадох на Имелда, а Имелда я върна на Еди, без да я погледне.