Брайан Хейг - Врагове по неволя

— Това е достойно за съжаление, но и от военните следователи не може да се очаква да контролират поведението на корейската полиция. Приложими са същите прецеденти.

— Така е, но и той участва в побоя. И същият офицер е присъствал при разпитите на Моран и Джаксън. Всъщност той е основният свидетел на обвинението.

— Тогава подайте оплакване срещу него. Но фактът, че ви е ударил, не води до заключението, че е бил и другите двама.

— Съвсем не, сър. Само че имаше един момент по време на разпита ми, когато той и корейският му колега смятаха, че съм в безсъзнание. Подслушах ги как обсъждат побоя, нанесен на редник Джаксън.

Каръдърс очевидно бе запознат с делото.

— Имаш предвид Бейлс, нали?

— Да, ваша светлост.

Той започна да тупка с топката по бюрото си.

— Внимавай, Дръмънд. Разбира се, че искаш да дискредитираш главния свидетел, но няма да позволя на никоя от страните да съсипе репутацията на добри хора. Бейлс е най-младият кандидат-офицер сред военните следователи. Има досие, на което би завидял всеки полицейски офицер. Нека бъда откровен. Не се опитвай да ме избудалкаш.

— Може ли и аз да бъда също толкова откровен?

— Най-добре е да бъдеш точно такъв, Дръмънд.

— Добре. Ето как стоят нещата. В продължение на три часа, преди Бейлс и южнокорейският му колега да ме разпитат, сума ти корейски полицаи, които имаха ключ от килията ми, се бяха наредили на опашка пред вратата. Биха ме повече пъти, отколкото мога да си спомня. Мога ли да го докажа? Не. След това ме завлякоха на среща с Бейлс и приятелчето му, инспектор Чой. Биха ме толкова жестоко, че изгубих съзнание. Ще мога ли някога да го докажа? Не. Налагаха ме толкова момчета от онзи участък, че ще се правя пред стена от мълчание, по-корава от човката на кълвач.

— Тогава какво се надяваш да постигнеш с Моран и Джаксън?

— Трябва да ги попитаме дали и тях са ги смлели от бой. Трябва да знаем дали показанията им са изтръгнати с насилие, или не.

— Да речем, само заради спора, че потвърдят това. Ще можеш ли да го докажеш в съда?

— Съмнявам се, ваша светлост. Чой вече е завел протокол с изфабрикуваното заявление, че Джаксън е бил пребит от съкилийника си. Не знам каква е историята на Моран.

— Тогава какво целиш? Защо да давам разрешение, след като всичко това ще бъде неприложимо?

— Защото може да ни отведе в друга посока.

— Искаш ли да ми кажеш каква точно е тази друга посока?

Каръдърс, както осъзнах внезапно, беше значително по-умен, отколкото бях смятал до този момент. Май от самото начало подозираше, че имаме по-сериозна тайна цел.

Погледнах към Катрин, тя също ме погледна и двамата осъзнахме, че ако споделим с Каръдърс подозрението си, че целият полицейски участък на Итеуон е замесен в конспирация, която включва и клането предишния ден, той щеше просто да ни извие вратовете.

Катрин пое щафетата в качеството си на адвоката, който водеше защитата:

— Не, ваша светлост, не и засега.

Той се облегна. Продължаваше да си играе с топката върху бюрото си.

— Но очаквате от мен да одобря молбата ви, така ли?

— Да, сър — отвърна Катрин и от вниманието ми не убегна фактът, че тонът и изражението й бяха като на домашно писенце.

Този факт всъщност си беше направо подозрителен. Очевидно беше преминала на тактиката, доброто ченге и другото добро ченге“. Умно момиче. Има си време за директни атаки, но има и време за кротко отстъпление.

Топката престана да подскача и съдията отново се наведе напред.

— Добре, ще ви съобщя решението си. Но ако ви дам разрешение, там трябва да присъства и прокурорът. Моран и Джаксън са негови свидетели и той има правото да се възползва от плодовете на вашите разкрития. И още нещо, наречете го точка първа: веднага щом откриете нещо, искам да го разбера и аз. Не желая да бъда изненадван в съда. Не и при това дело. Ясно?

— Ясно, ваша светлост — отвърнахме и двамата почтително.

— Точка втора: не забравяйте точка първа. Господ да ви е на помощ, ако забравите точка първа. Мис Карлсън, не ме бъркайте с онези бъзльовци, които сте подвеждали и прецаквали в миналото. Ще ви откъсна главата и ще я търкалям по пода.

Катрин просто го зяпна и трябва да ви кажа, беше ясно като бял ден, че с Бари Каръдърс не бива да си играеш игрички. Нямаше никакво съмнение, че беше проучил практиката на Катрин в съда и знаеше за театралните й номера.

— А сега вие излезте, мис Карлсън. Трябва да разменя няколко думи с Дръмънд.

Катрин нямаше как да каже „не“. В крайна сметка се намирахме в неговия кабинет. За пръв път тя не възрази, не изръмжа, не каза нищо. Стана и излезе.