Брайан Хейг - Врагове по неволя

— Добре. Направи всичко, което е необходимо. Говори с Моран и Джаксън. В петък започваме процес и ти и Карлсън ще дойдете тук и ще снесете всичко, което знаете. Без никакви задръжки. Няма да ви е лесно, но ако един американски войник не може да получи справедлив процес, значи ти и аз сме си избрали погрешно призвание.

Благодарих му, напуснах кабинета и отидох при Катрин. Щом излязохме навън, се заковахме на място, заслепени от слънчевата светлина и зашеметени от разговора със съдията.

— Имаме разрешение да говорим с Моран и Джаксън — съобщих. — Освен това процесът започва в петък. Без никакви задръжки.

— В петък — кимна тя. — Без задръжки.

Помълчахме малко и аз се разсмях.

— А, по дяволите, той не е чак толкова строг. Просто е един голям бъзльо.

Катрин също се изкикоти.

— Чу ли го какво каза? Заплаши ме, че ще ми откъсне главата и ще я търкаля по пода. Ще „я търкаля по пода“? Що за мъж може да използва подобна фраза?

— Някой, който може и наистина да го направи.

Тя въздъхна.

— Господи, изобщо не ми се започва този процес.

Имелда нетърпеливо ме чакаше до входа на фризьорския салон. Улови ме за ръката и ме замъкна в една задна стаичка, след което затвори вратата.

— Майкъл Бейлс — рече тя.

— Така, Майкъл Бейлс.

— Проверих го до дупка.

— Проверила си го значи.

— В страната е от пет години. Дошъл е с тригодишен договор, оженил се за корейка и удължил срока на престоя.

— Значи е „заселник“? — попитах или по-скоро заключих.

Заселниците са военнослужещи, на които им омръзва да ги местят от единия край на света до другия и се борят да се закрепят на едно място. Това е особено често срещано явление в Корея, където много военни се женят за местни момичета, а те не са особено въодушевени от идеята да напуснат мама сан и папа сан и да заживеят в непозната среда на другия край на света.

— Познай коя е жена му — каза Имелда.

— Някое момиче, което си пада по садо-мазо изпълнения. През уикендите изпращат децата при баба и дядо, за да могат да се връзват взаимно и да се пребиват на спокойствие.

— Сестрата на Чой.

— Будалкаш ме, нали?

Всъщност това беше глупав въпрос, защото една от най-характерните черти на Имелда е фактът, че никога не се будалка. Чувал съм я да се опитва да разкаже виц, но никога не улучва точния момент за развръзката. Тя е от онзи тип хора, които са смешни само тогава, когато не искат. Предполагам, че можете да я наречете „натурален комик“. Аз съм друга работа — по един плосък майтап в минута.

— Бейлс е следовател номер едно в Сеул. Ако някое дело се закучи, викат него да го оправи. Разкрил е повече случаи, отколкото души е спасил Христос.

— А ние вече знаем как го прави, нали така?

— Пребива ги до смърт и никога не го хващат.

Малко преди да излезем от офиса, Катрин вече беше позвънила на Бързия Еди и беше уредила да се срещнем пред гарнизонния арест. Разполагахме само с два дни и тя не си губеше времето.

Тъй като и двамата свидетели бяха военни, изглеждаше очевидно и аз да присъствам. Решихме да вземем и Имелда, официално като наш стенограф, но всъщност защото беше старши сержант и юридически сътрудник и би могла да улови нещо, което ние пропускаме. В армията е така. Между редовия състав съществуват всякакви видове скрита комуникация, която офицерите и цивилните не могат да засекат.

Двайсет минути по-късно влязохме в сградата на ареста. Висок и мършав лейтенант ни посрещна на вратата и лениво ни съпроводи до стаята за разпити. Еди вече беше там, седнал до ниско, късо подстригано и кльощаво момче, което изглеждаше изплашено до смърт. Русата му коса беше чуплива, лицето — изпито и костеливо, изпъстрено с остатъците от младежки пъпки, а на него се открояваха големи, кръгли и изплашени сини очи. Разпознах лицето му по снимката. На живо изглеждаше още по-женствен.

— Добро утро, Еди — рече Катрин с недвусмислено заплашителна усмивка.

— Седнете — каза Еди, без да се опитва да използва прословутия си чар пред Катрин или мен.

Еди е умно момче. Не си хаби напразно мунициите. Катрин веднага протегна ръка през масата към Джаксън:

— Здравей, Евърет, аз съм Катрин Карлсън, адвокат на Томас Уайтхол.

Дари го с ослепителна усмивка, а тя е красива жена, нищо, че Джаксън беше хомосексуалист — винаги е приятно да видиш усмивка на красиво женско лице. Дори аз я бях зяпнал. Но пък аз съм хетеросексуален. Тя обаче не беше, което само идва да покаже колко хаотично беше всичко в това дело. Както и да е, Джаксън се ръкува с нея.