Брайан Хейг - Врагове по неволя

— Не мога да разбера — отбеляза Али.

— Парадоксално е. Но според мен просто им е писнало от американски войски на тяхна територия. Писнало им е да зависят от друга страна. Писнало им е американците да им казват какво да правят. Не вярват в нашите мотиви за присъствието ни тук. Пък и, честно казано, тези мотиви са адски трудно обясними дори и на самите нас. Какво предлага Корея на Щатите в крайна сметка? Имигранти, евтина електроника и автомобили, които американските работници биха предпочели да произведат сами.

Али се облегна на дъската.

— И ти смяташ, че са готови да убиват американци, за да ни прогонят?

В ъгъла на стаята работеше телевизор и точно в този момент Си Ен Ен превключи на директно предаване — държавният секретар на САЩ слизаше от един дълъг и лъскав „Боинг 747“ на ВВС. Изглеждаше като бивш генерал, с широки рамене и изправена стойка. Изглеждаше и мрачен, сякаш изобщо не се радваше, че пристига тук. До стълбичката чакаше да го приветства президентът на Корея. Съгласно обичайния протокол трябваше да го посрещне колегата му външен министър. Това беше знак колко сериозна беше станала обстановката. Държавният секретар и президентът демонстративно не се ръкуваха. Това също беше знак за царящото настроение.

Кадрите бяха прекъснати от репортера на Си Ен Ен във Вашингтон, който интервюираше един колоритен и разгневен конгресмен хомосексуалист от щата Масачусетс.

— Конгресмен Мериголд, наистина ли вярвате, че законопроектът ви за изтегляне на нашите войски от Корея има шанс да бъде приет?

— Точно така, вярвам — отсече онзи. — Вече събрах достатъчно подкрепа, за да влезе за разглеждане. И с всеки изминал час събирам още поддръжници. Нека да ви кажа нещо. Нека да го кажа на цяла Америка. Въпросът вече не е за хомосексуалистите, дами и господа. Забравете за сексуалните им предпочитания, става дума за американци, убити на улицата. Ако Република Корея не иска да защити нашите граждани, защо, по дяволите, ние да защитаваме нейните? Ако те продължат да замазват нещата, и последният американски войник ще напусне тази държава до края на месеца. Ще пратим „Федерал Експрес“ да прибере техниката и оборудването ни по-късно.

Кадърът се смени с привлекателната водеща в студиото, която се мъчеше да изглежда сурова и изпълнена с опасения.

— Президентът изпрати държавния секретар, за да се опита да спаси каквото може в една ситуация, която всички коментатори смятат за безнадеждна. Броят на жертвите в Корея достигна петнайсет. Четирима от ранените все още са в критично състояние. Република Корея продължава да настоява, че полицаите са били провокирани от снайперистки огън от страна на демонстрантите, докато източници на Капитолийския хълм твърдят, че шансовете проектозаконът за изтегляне на нашите войски да бъде приет са отлични.

Имелда отиде до телевизора и го изключи. После отново се хванахме на работа.

Планът на Катрин всъщност беше доста хитър. И твърде дързък. Моран и Джаксън бяха задържани в гарнизонния арест на „Йонгсан“ и Катрин изпрати по факса молба до полковник Бари Каръдърс да издаде съдийско разрешение да ги разпитаме.

Защо беше хитро? Защото сега вече имахме основателна причина да подозираме, че Бейлс и Чой са ги принудили насила да свидетелстват против нашия клиент. Аз самият храбро бях пожертвал собственото си тяло, за да установим това. Виждате ли колко благороден тип съм, а?

Но искането на Катрин беше и твърде дръзко — все пак и двамата бяха посочени като свидетели на обвинението, а това означаваше, че първата ни възможност да говорим с тях би трябвало да бъде в съдебната зала, по време на кръстосания разпит.

Катрин обаче лукаво беше обосновала искането си с факта, че освен нашия клиент, Моран и Джаксън бяха единствените живи свидетели на случилото се в апартамента, и поради това имахме правото на равен шанс да установим дали показанията им не биха могли да бъдат в полза на нашия клиент.

Бързия Еди се възпротиви на искането ни с възможно най-острия тон. Като се има предвид силата на неговата теза, човек би си помислил, че нямаше да му навреди малко да ни отпусне юздите. Но не, Еди никога не вземаше пленници. Ето защо Каръдърс отговори, че искал да се срещне с Катрин, за да изслуша доводите й. Протоколът изискваше да я придружа.

Имелда никак не се зарадва. Планът й предвиждаше да държи мен и Катрин разделени. Знаеше, че двамата бяхме хормонално обречени да воюваме до последна капка кръв.