Брайан Хейг - Врагове по неволя

И да ви кажа честно, искаше ми се те да се окажат виновни. Ама наистина много ми се искаше. Можете да го наречете отмъстителност, но си беше така.

Но как се вписваше Бейлс? Какъв беше той? Садистичен глупак, който изпитваше наслада от пребиването на арестанти, но не забелязваше какво става около него? Ето тази празнота не можехме да запълним.

Но в това, което говореше Али, имаше логика. Неопровержима логика.

— А какъв е мотивът? — попитах, след като помислих малко.

Тя се почеса по главата.

— Омраза. Те мразят хомосексуалистите.

— Възможно е — измърморих и тя го записа на голямата черна дъска.

Аз обаче не бях напълно сигурен, че е достатъчно убедително, затова поспорихме известно време. Аз твърдях, че мотивът „омраза“ изисква наличието на масова антихомосексуална психоза, а това ми се струваше пресилено. Али пък ме уверяваше, че знае повече от мен за тези неща, и според нея такава масова психоза беше напълно възможна. Вижте само как са се отнасяли с негрите в южните щати в далечното минало — пък и в не чак толкова далечното минало. Как са се отнасяли към хипитата полицаите на кмета Дейли в Чикаго. Как се отнасят към гейовете в американската армия.

Аз отвърнах, че това са различни неща, а тя настояваше, че изобщо не са различни и че всички форми на масова психоза имат общи корени. Продължихме да спорим още малко, докато Имелда не изригна:

— Давайте нататък! Какво следва?

Беше ни наблюдавала мълчаливо през цялото време и за пръв път изглеждаше донякъде убедена, че и ние, адвокатите, започваме да се потим за прехраната си. Безпомощните палави дечурлига, разбира се, все още се нуждаеха от твърд рефер, ако искаха да постигнат напредък. Аз се повъртях на инвалидния стол, после предложих:

— А какво ще кажете за политически мотив? Антиамериканизъм например?

— Откъде-накъде? — попита Али.

— Да речем, че част от корейските полицаи са свързани с някоя от онези националистични, антиамерикански групи, каквито тук има предостатъчно. Да речем, разбрали са, че Ли Но Те е гей и има връзка с американски офицер. Не е трудно. Апартаментът е в района на техния участък. По улиците щъкат техни агенти и доносници. Забелязали са, че американският офицер и корейският му приятел се срещат в апартамента по няколко пъти седмично. Правят проверка и установяват, че Ли е син на министъра. Може би това им се е сторило наистина отвратително. Искам да кажа, че корейците смятат за расова обида дори факта, че нашите войничета спят с корейски проститутки, а хомосексуалният секс наистина ги подлудява. Уайтхол се възползва от корейската плът и това е предостатъчно лошо. Но именно Ли е онзи, който най-разюздано позори расата им. Затова го убиват и приписват убийството на Уайтхол, американски офицер и възпитаник на „Уест Пойнт“. Така удрят два заека с един куршум. След това Фред може би е надушил нещо и те са се опитали да убият и него. А после идва демонстрацията и те виждат в нея възможност най-сетне да направят истинска поразия.

Имелда и Али ме изгледаха втренчено, после се спогледаха и започнаха отрицателно да клатят глави.

— Виж сега, Шон — започна Али, — първо, никой не знаеше за характера на нашия протест. Катрин беше подала молба за разрешение под фалшив претекст.

— Полицията е знаела за демонстрацията — отвърнах. — Информирали са ги от кметството. Може би са разбрали и за истинската ни цел.

— Второ, мъжете, които стреляха по хората, бяха полицаи — продължи тя невъзмутимо. — Как биха могли да бъдат членове на антиамериканска група?

Отговорих на въпроса с въпрос:

— Гледахте ли Олимпийските игри през 88-а по телевизията?

И двете поклатиха глави.

— Олимпиадата през 1988 година се проведе тук, в Сеул. Беше велико събитие за корейците, техният дебют и международното им признание за всичко, което бяха постигнали. И така — стигаме до официалното откриване. Стадионът е претъпкан от сто хиляди местни зрители, които размахват малките си национални флагчета. Американската делегация излиза и, ако щете вярвайте, целият стадион се изправя на крака и започва да ги освирква. Малко по-късно излиза руската делегация и стадионът скача на крака, за да я приветства.

— Не мога да повярвам. — Али недоверчиво поклати глава. — Нали сме съюзници?

— Знам. Но ето ви ги руснаците — същите, които поставиха на власт Ким Ир Сен, изцяло отговорен за нападението срещу Южна Корея, които хранеха и въоръжаваха Северна Корея в продължение на петдесет години, и публиката ги аплодираше. А до тях нашите хора — представляващи страна, дала трийсет и пет хиляди жертви, за да им спаси задниците, а след това похарчила милиарди долари, за да ги защитава през следващите петдесет години. И ги освиркаха.