Брайан Хейг - Врагове по неволя

— Смяташ ли, че ще пострадаш?

— Навярно — признах.

Армията не е чак толкова отмъстителна, но като всяка организация и тя си има ограничения. Излъчените в целия свят кадри на офицер в униформа сред море от хомосексуалисти не отговарят съвсем точно на армейския девиз „Стани такъв, какъвто искаш“. Не очаквах с нетърпение следващото заседание на комисията по повишаване в чин. Но проблемите на Томи Уайтхол бяха далеч по-зловещи от моите. Толкова по въпроса.

След това Катрин рече:

— Томас, седни, моля те. Трябва да вземем някои решения.

Той клекна срещу нас. Беше много азиатска поза. Само десет дни в корейския затвор и вече започваше да се държи като туземец.

— Ще бъда пределно откровена — продължи Катрин. — Голдън е много хитър и опитен прокурор. Може би ще успеем да накараме един от свидетелите му да се откаже от показанията си. Най-вероятно Джаксън, но не и Моран, той е костелив орех. А Бейлс е дори още по-корав. Ще бъде убедителен като рицар в бляскави доспехи.

— Ясно — каза Томи.

Катрин въздъхна тежко.

— Предлагам да приемем извънсъдебното споразумение.

— Какво?! — скочи Томи.

— И на мен не ми харесва, но така поне няма да попаднеш на електрическия стол. Ще спечелим време.

— Няма да призная нищо. Избий си го от главатар да приема някакво споразумение.

— Томас, моля те, чуй ме. Остава ни само един ден. В мига, в който влезем в съдебната зала, предложението се обезсмисля. Ще бъде оттеглено. Искам да се обърна към прокурора и да се спазаря да отпаднат обвиненията в извършване на хомосексуални актове и заговор с редовия състав. Ако признаем за убийство и изнасилване, мисля, че мога да ги накарам да изоставят другите.

— Не ме интересува.

Тя се протегна и сграбчи крака на Уайтхол.

— Но така ще си жив! Ще посветя целия остатък от живота си да ти издействам обжалване! Няма да спра, Томас. Никога няма да спра. Знаеш, че ще го направя.

— И какво? И двамата да пропилеем живота си? Няма да го допусна.

Катрин умолително погледна към мен. Искаше да се меся и да направя всичко възможно, за да убедя нашия клиент да поеме удара. Вместо това аз отсякох:

— Добро решение, Томи.

— Какво? — изрева Катрин.

— Той взе правилното решение. Делото е очевидна постановка.

— Можеш ли да го докажеш? — попита Катрин, като знаеше много добре, че не мога.

— Не — признах.

— Тогава какво правиш, по дяволите? Само допреди няколко дни смяташе, че споразумението е добър вариант. Успя да убедиш и мен!

Добре си спомнях и затова ми беше кофти. Но не можех да кажа на Катрин, че работя по нова следа с моите приятели от ЦРУ. Вярно, нищо не беше сигурно, но ако излезеше някакво доказателство, като нищо отново щяхме да се върнем в състезанието. Затова казах само:

— Промених мнението си.

Погледнах Томи. Катрин все още го стискаше за крака. Той се бе вторачил в мен.

— Ще пробием това дело — продължих. — Може и да не стане преди началото на процеса, но в крайна сметка ще успеем. Не ме интересува дали ще трябва да си подам оставката и да се заема сам с тази работа. Но ние ще пробием това дело.

— Ще го направиш ли? — попита Томи.

— Да, ще го направя — уверих го.

И наистина щях да го сторя. От една страна, бяха избити много невинни хора и някой трябваше да бъде наказан. А едно момиче от тях ми беше спасило живота, така че колкото и сантиментално и старомодно да звучи — аз й дължах нещо. Много от клиентите ми през годините в крайна сметка бяха осъждани, но никога не бях защитавал някого, за когото да съм бил толкова силно убеден, че е невинен. Не одобрявах жизнения избор на Томи, но той беше дяволски добър войник. А както каза съдията, ако един войник не може да получи правосъдие, тогава не биваше да нося тази униформа.

Освен това Бейлс и неговите хора ме бяха смлели от бой. Както споменах по-рано, аз съм отмъстителен тип.

И накрая, упорит съм до пълна глупост. Всеки, който ме познава, ще го потвърди.

— Аз… — понечи да каже Томи.

Но преди да завърши мисълта си, Катрин изведнъж избухна:

— Не го слушай, Томас!

Гледаше ме яростно с пламтящите си зелени очи.

— Тук не става дума за Томас, нали? А за университета в Джорджтаун!

Отново се извърна и прикова очи в Уайтхол.

— Той никога не ми прости, че бях номер едно на випуска. Беше втори и не можа да го преживее. Не го слушай. Тук не става дума за теб. Той просто иска да получи превъзходство над мен. Не го слушай!

Погледът на Уайтхол шареше между лицата на двама ни. Моето изразяваше огромна изненада.