Брайан Хейг - Врагове по неволя

Усмихваше се, само че тази усмивка далеч не беше дружелюбна. Беше от онези, безмилостните усмивки. Предвид на изражението му, започнах със следното:

— Искам да се срещна с адвокат. Няма кажа нито дума, докато не доведете адвокат.

Бейлс се изсмя и заразглежда ноктите си.

— Престъпленията, за които си обвинен, са извършени на корейска територия, Дръмънд. Шоуто е тяхно. А те не вярват в подобни глупости.

— Тогава искам да присъства представител на посолството. Аз съм американски гражданин. Имам това право според международните съглашения.

Кореецът се наведе към мен:

— Аз съм старши инспектор Чой и ръководя това разследване. Аз решавам какви са правилата, а не ти. Това е моята страна, Дръмънд.

След което по-бързо, отколкото можех да го видя, и със сигурност по-бързо, отколкото можех да реагирам, юмрукът му се стрелна над масата и се стовари върху челюстта ми. Отлетях назад и почти направих задно салто, докато падах от стола. Приземих се по корем, представете си. Наложи се да разтърся глава, за да се убедя, че все още е свързана с тялото ми.

Човек трябва да е доста силен, за да нанесе такъв удар от седнало положение. Отбелязах си този факт наум.

— Ставай, задник! — заповяда Бейлс.

Задрасках по пода в продължение на няколко секунди, като се опитвах да намеря равновесие, и най-сетне се изправих. Бях замаян и непрекъснато се хлъзгах върху кръвта по пода. Моята кръв — от рамото, от крака, от носа ми и бог знае още откъде. Наведох се, вдигнах стола и седнах отново.

— Мога ли да попитам в какво съм обвинен? — изрекох много учтиво.

— В убийство — отвърна Чой.

Не съм го убил. Видях го, че стреля по тълпата пред портала. Подгоних го и той се самоуби.

Бейлс се облегна назад и разтърка брадата си. Изглежда, всичко това му се струваше много забавно.

— Всъщност, обвинен си в двойно убийство — каза Чой. — Цивилният гражданин, когото си убил, се казва Кан Сун Му. Бил е умствено недоразвит, на четирийсет и две години, и ти си го прострелял в главата. Убитият полицай е Ли Ким Мун, с дванайсет години служба в този участък. Четири пъти е бил награждаван за проявена храброст. Надежден, всеотдаен, изтъкнат полицейски служител. Женен, с две деца.

Аз продължих:

— Пак ви казвам, видях го на хълма с карабина M-16 да стреля по тълпата.

Сега бе ред на Бейлс да се наведе напред и да попита саркастично:

— И какво направи? Изскочи от тълпата и го нападна без оръжие? Накара го да хвърли карабината и да побегне?

— Точно така стана — изръмжах ядно, защото осъзнавах колко смешно звучи това твърдение.

Бейлс се изкикоти:

— Смятах, че един адвокат все ще измисли по-добро алиби.

Кой знае защо, това ме вбеси окончателно.

— Върви на майната си! — изръмжах.

Този път Бейлс замахна над масата и ме халоса, но само паднах назад и се приземих по задник. Бейлс не можеше да се мери по сила с Чой. Добавих и този факт към базата данни в главата си.

Когато вдигнах глава обаче, Бейлс беше застанал над мен. Ритна ме два пъти в корема, аз изпъшках и се свих като плажен шезлонг. Ритниците му бяха по-силни от юмруците. Докато се опитвах да си поема дъх, Чой рече

— При портала имаше само един стрелец, Дръмънд. Той избяга с кола и са го преследвали почти през целия град, преди да го изпуснат. И не е бил полицай Ким.

Бавно се изправих на колене, а Бейлс още стоеше над мен, затова простенах:

— Моля. Моля те, не ме ритай пак.

Той застина за миг, след това направи крачка назад. Реших, че ще ме остави на мира, но Бейлс изведнъж се извъртя на пета и стовари един кръгов ритник върху главата ми.

Не съм сигурен колко време съм бил в безсъзнание, но когато дойдох на себе си, Бейлс и Чой ме бяха вдигнали на стола и целият бях мокър. Предполагам, че са ме залели с кофа вода, за да ме съживят. Болеше ме навсякъде, където човек може да го боли, освен може би в слабините. Като се имат предвид обстоятелствата, това си беше истинска благословия.

Не можех да събера достатъчно сили да си държа очите отворени. Чух как Чой през смях казва на Бейлс:

— По дяволите, Майкъл, внимавай с ритниците. Предупредих те за това и при Джаксън. Едва не го уби.

Бейлс се изсмя неуверено.

— Ама малкото педи пропя, нали?

— А аз трябваше да напиша доклад, че го е пребил съкилийникът му. Не си играй с късмета си.

Като се имаше предвид приятелската обстановка, най-добрата ми възможност за момента беше да загубя съзнание. Изпитвах огромно самосъжаление, а и бях изял много повече бой, отколкото се полага на човек, затова не отварях очи и се преструвах на умрял. Но трябва да ви кажа, че това е ужасно трудно, когато няма и местенце по тялото ти което да не те боли, и когато чувстваш как кръвта ти изтича от различни рани и порязвания.