Брайан Хейг - Врагове по неволя

В случай, че не съм го споменавал досега, отмъстителността е една от най-силните ми страни. Или от най-слабите. Няма значение.

Мина почти половин час, докато приключа, сетне Каръл Ким взе диктофона, извади касетката и сложи нова. Пак изрече въвеждащите реплики, после го остави на леглото и ме погледна в очите. Или по-скоро ме погледна в едното око, защото другото още беше подуто и затворено.

— Казахте, че сте чули един изстрел зад гърба си, преди да започне автоматичната стрелба. Откъде беше произведен този изстрел?

— Не знам. Чух само изпукването. Но идваше някъде от задната част на групата протестиращи… или може би отнякъде зад тях. Не звучеше отблизо.

— От пистолет или от пушка?

— Не мога да кажа. Защо, какво значение има?

— Моля ви, господин майор, отговорете на въпроса ми. Ще ви обясня по-късно.

— Добре, добре.

— Сигурен ли сте, че полицаят, когото преследвахте, стреляше към тълпата?

— Той бе насочил към нас карабина M-16, карабината се тресеше, а покрай мен хората падаха простреляни. Да, сигурен съм.

— Но той е спрял да стреля, когато ви е видял да приближавате. Защо?

— В мига, в който ме видя, му бяха свършили патроните в пълнителя. Видях го да бърка в жилетката си за нов пълнител, а след това ми се стори, че набързо взе решение и сметна, че няма да може да презареди, преди да съм стигнал до него.

— Колко време отнема смяната на пълнителя?

— Един добре обучен войник може да го направи за около десет секунди. На човек, който не познава оръжието толкова добре, може да му отнеме двайсет-трийсет секунди. Трябва да натиснете бутон, който да освободи празния пълнител, след това да вкарате новия, а накрая да издърпате затвора, за да заредите отново патрон в цевта.

— На филма, който гледахме, вие все още сте се намирали на двайсет-трийсет метра от него, когато той хвърля оръжието си и хуква да бяга. Как мислите, защо го е направил?

Реших, че това е глупав въпрос, и отговорих в същия тон:

— Ами какво ще кажете за това, че дотогава беше убивал хора и не е искал да бъде заловен?

— Моля ви, господин майор, това е важно. Снимките, които получихме от новинарския екип, са размазани. Операторът е бил под обстрел, затова камерата му се люшка и фокусът не е добър. Вие сте видели добре стрелеца. Кажете ми какво му е минало през главата.

— Мисля си, че не искаше да рискува да бъде заловен. В ръката си държах полицейска палка. Тичах бързо. Преднината му беше около трийсет метра, а той беше много бърз спринтьор. Взе решение за част от секундата и това решение бе погрешно. Трябваше да вкара онзи пълнител и да ме размаже. От друга страна, може би е решил, че вече е избил достатъчно хора.

Тя наклони глава встрани.

— Да минем на момента, когато сте го хванали в магазина в задънената уличка. Той е стрелял няколко пъти и парче стъкло се е забило в крака ви. Това ми казахте по-рано, нали?

— Да.

— След това сте влезли и сте намерили трупа зад тезгяха.

— Вярно.

— Преобърнали сте го и сте видели, че дулото на пистолета е пъхнато в устата му.

— Точно така. Отначало си помислих, че съм го улучил случайно, защото лежеше по корем, а в задната част на черепа му имаше голяма дупка. Но когато го преобърнах, видях, че е налапал дулото на собствения си пистолет.

— Значи смятате, че е извършил самоубийство?

— Освен ако някой не му е помогнал да налапа дулото, тезата за самоубийството е доста правдоподобна.

— Но не сте забелязали никой друг в магазина?

— Не. Никого. А проверих и дали има заден вход, тъй като се запитах защо просто не бе избягал. Нямаше друг вход.

— Защо е трябвало да се самоубива?

— Не знам. Бих искал обаче да кажа за протокола, че този факт много ме зарадва. Навярно това е единствената причина да съм още жив.

Тя понечи да спре диктофона, но аз се протегнах и я улових за ръката.

— Има и още нещо — казах. — Той носеше ръкавици. Бели памучни ръкавици, каквито носят тукашните шофьори на таксита. Бяха прогизнали от кръв.

— Ръкавици ли?

— Да, бели. Разбирате ли, сега е месец май и е дяволски горещо, ето защо ми се стори странно. Мисля си, че е носел ръкавиците, за да не остави отпечатъци по карабината. Може би той и другият стрелец са планирали просто да хвърлят оръжията и да избягат.

— Сигурен ли сте за ръкавиците?

— Разбира се. Проверете при корейската полиция.

— Разговаряхме с корейската полиция. Не са споменавали нищо подобно.

— Е, той имаше ръкавици — настоях аз.

Не че беше кой знае какво и определено не беше решаващо, но все пак говореше за известна степен на предварителна подготовка от страна на стрелците. Тя спря диктофона.