Крис Райън - Господари на войната

Картрайт му представи присъстващите в помещението един по един, като започна с момчетата от Полка:

— Джак Уорд. — Слаб, жилав мъж с голяма бенка на лявата буза. — Грег Мъри. — Бръсната глава, проницателни сини очи. — Спъд Глоувър. — С една глава по-нисък от Дани, набит, с широки рамене, които изглеждаха така, сякаш бяха в състояние да спрат откос от куршуми със стоманен сърдечник, изстреляни от близка дистанция, кръгло лице и кубе, напомнящо на кубето на Фил Колинс. Дани се ръкува с тях, а после Картрайт му представи двамата цивилни мъже. — Оливър Карингтън.

Карингтън беше по-възрастният от двамата, със стоманеносива коса и старомодни очила с черни рамки. Стъклата им бяха много дебели и очите зад тях изглеждаха бдителни, докато мъжът се ръкуваше с Дани.

— Благодаря ви, че дойдохте толкова бързо — каза Карингтън.

— Просто нямах друга работа — отвърна Дани.

Карингтън му се усмихна любезно. Дани остана с впечатлението, че мъжът умее да прикрива чувствата си.

— А това е Хюго Бъкингам — продължи Картрайт.

Дани кимна на по-младия мъж. Беше слаб, деликатен като момиче — точно копие на Хю Грант. Падащата му свободно кестенява коса беше леко разрошена, а лицето му беше приветливо.

— Много ми е приятно да се запозная с вас — каза Бъкингам.

Гласът му звучеше приповдигнато, но без да дразни. Дани му кимна уклончиво и погледна въпросително командира си.

— МИ-6 — каза Картрайт, сякаш това обясняваше всичко.

Всъщност в известен смисъл беше така.

Карингтън си прочисти гърлото и заговори делово:

— Предлагам да не губим повече време, господа. Седнете.

— Чух, че в МИ-6 било много тясно — заяви Спъд.

Уместна забележка. Дани се чудеше каква причина ще изтъкне разузнавачът за срещата на това потайно място. Не последва обаче никакво обяснение. Между служителите на МИ-6 и военните от Двайсет и втори отряд на SAS, на които често им се налагаше да им вършат черната работа, съществуваше благоприлично уважение.

Мъжете седнаха на пластмасовите столове и се приготвиха да слушат.

— Предполагам, че всички сте наясно със ситуацията в Сирия — започна Карингтън.

Нито един от войниците от Полка не отговори, но това се разбираше от само себе си. След като знаеш, че съществува вероятност във всеки един момент да бъдеш изпратен в някоя от горещите точки на света, няма как да не следиш новините. Слухът за насилието, което правителството на Сирия упражняваше върху собствения си народ, беше стигнал дори до базите в Хелманд.

— Действията на противниците на режима в страната са неорганизирани — продължи Карингтън. — Всяка групировка преследва свои цели. Някои от тях са с твърди политически убеждения, а други просто се възползват от положението на гражданската война, в което се намира Сирия, за да всяват размирици. Нищо ново под слънцето. Министър-председателят даде ясно да се разбере, че подкрепя мирното предаване на властта в страната. Той даже увери висшите членове на сирийското правителство, че ще им помогне да напуснат безопасно страната, ако решат да се оттеглят от властта.

— Оставете на мен да се погрижа за тях — прекъсна го Спъд. — Страшно си падам по хора, които убиват деца.

— За съжаление много от тях го правят — измърмори Карингтън, — но това е друга тема. Може би ви е известно, че се опитваме да установим връзка с някои от бунтовническите групировки. Всичко се пази в пълна секретност, разбира се. Нашето разузнаване разполага с информация за групировките, за които съществува най-голяма вероятност да завземат властта след падането на режима. Естественото желание на британското правителство е да установи добри взаимоотношения с наследниците на настоящия режим в Сирия.

Карингтън вдигна една снимка формат А-4. Беше направена с телескопичен обектив и беше на мъж с азиатски черти и куфия на бели и червени квадратчета. В съзнанието на Дани изплуваха снимките на Ясер Арафат, които беше гледал по телевизията като дете.

— Това е Балтазар Фархад — обясни Карингтън. — Той е водач на една бунтовническа групировка, която по всяка вероятност ще играе важна роля в бъдещото правителство на Сирия. Или по-скоро беше водач на тази групировка, защото преди две седмици стана жертва на самоубийствена атака. Сигурно сте чули по новините.

Дани не беше чул за тази атака. Присви очи и се взря в снимката. В далечен план забеляза някаква метростанция и попита:

— Париж?

Карингтън кимна.

— Фархад беше в изгнание. Французите му бяха осигурили политическо убежище. Той самият винаги се отнасяше радушно към интереса, който страната проявява към Сирия. По тази причина французите го ценяха високо. Бяха, меко казано, смутени от това убийство.