Крис Райън - Господари на войната

— Сигурен съм, че си честно момче, но все пак ще те помоля да изсипеш парите върху леглото. Не искам да бъда изненадан неприятно.

Гласът на Таф.

Момчето не каза нищо. След малко се чу леко шумолене.

Измина една минута.

— Добре, синко. Виждам, че парите са налице. А сега бъди така добър да ги върнеш обратно в чантата, докато аз се изпикая. Ще има някои друг долар и за теб. И побързай да свършиш, преди да са се върнали приятелите ми. Те не са толкова щедри.

Дани стисна зъби. Идеята на Таф да изчезне, за да отиде да пикае в подобен момент, беше абсурдна. Явно посещението му в банята беше с друга цел. Интуицията му подсказа, че онова, което беше намислил Таф, едва ли щеше да бъде с добри последствия за момчето.

Таф беше казал, че Хектор и Ди Фрайз не са в стаята. Това означаваше, че ще бъдат само тримата с Таф и момчето.

Дани доближи картата до процепа.

— И се погрижи да ги събереш всичките, синко — извика Таф, който явно вече беше влязъл в банята.

Дани пъхна картата в процепа. Чу се леко изщракване.

— Не бих искал да ги изсипвам и да ги нареждам отново.

Дани вдигна пистолета и отвори вратата бавно и безшумно.

Стаята беше около осем на пет метра. Ярък оранжев килим на пода. Двойно легло, тоалетна масичка, гардероб. Климатикът бръмчеше. Прозорецът все още беше открехнат. Нощната лампа върху масичката беше запалена. Вратата на банята беше отворена. Удължената сянка на Таф падаше върху килима в стаята. Момчето се беше навело над леглото и прибираше пачките в чантата.

Дани се приближи до него и го удари по врата с дръжката на пистолета. Момчето се свлече безшумно върху леглото. Няколко пачки подскочиха върху дюшека и паднаха на пода.

Дани насочи пистолета към вратата на банята.

Таф пусна водата в тоалетната. Дани не го беше чул да пикае. Беше сигурен, че ще се появи с някакво оръжие.

Стисна пистолета с двете си ръце.

Сянката се раздвижи.

Таф се появи на прага на банята.

И замръзна на мястото си.

Носеше дълго около седемдесет сантиметра въже. С него спокойно можеше да бъде удушен човек. Очевидно беше решил да убие момчето, без да вдига шум.

В момента обаче съзнанието му беше заето с други неща. Изражението върху лицето му се променяше непрекъснато, докато преценяваше по какъв начин да постъпи. Дали щеше да успее да извади пистолета си, преди Дани да стреля? Дали момчето нямаше да дойде на себе си и да отклони вниманието му? Междувременно не сваляше очи от Дани.

— Радвам се да те видя, чедо — каза най-накрая с леко пресекващ глас.

Носът му още беше подут.

Дани не му отговори.

— По дяволите, синко, свали този пистолет. Вече минахме през това. Знаеш много добре, че няма да го използваш.

— Преди не го използвах — отвърна Дани, — но нещата вече не стоят така.

— Какво се е променило оттогава?

— Всичко.

Таф сбърчи чело и изведнъж Дани осъзна нещо, на което не беше обърнал внимание. Таф беше неуверен. И уморен. Изглеждаше стар. Лицето му беше угрижено. Кожата му сивееше на неоновата светлина. Беше набраздена от бръчки.

Наведе глава и попита:

— Разбрал си?

Дани кимна.

— Откъде?

— От МИ-6.

Таф не направи опит да отрече. Изглеждаше облекчен. Значи беше вярно.

— Винаги съм знаел, че ще научиш — каза Таф. — Някой ден. — Огледа се. — Не мислех обаче, че ще стане на такова място. — Затвори очи. — Правех всичко, което можех, за да изкупя вината си, Дани. Нека да приключим бързо с този въпрос. Дължиш ми го.

— Не ти дължа нищо.

Мълчание. Изминаха десет секунди. Таф отвори очи.

— Защо го направи? — попита Дани.

— Какво значение има?

— За мен има значение.

Таф се взираше в празното пространство пред себе си.

— За пари. Вече ти казах: всичко опира до тях. — За миг изглеждаше така, сякаш това е единственото обяснение, което смята да му даде. Дани обаче не свали пистолета и той продължи: — Докато бях в Северна Ирландия, Полкът разполагаше със сведения за някои от най-видните членове на ИРА. От сведенията можеха да се изкарат пари, ако се предоставеха на лоялистите. И аз се възползвах от тази възможност. Крайният резултат щеше да бъде един и същ — куршум в главата. Нима имаше значение, дали тези копелета ще бъдат застреляни от войниците на Полка или от някой предшественик на Майкъл Стоун [31] Северноирландски лоялист. — Б. пр. ?

— Смъртта си е смърт?

Таф се усмихна саркастично.

— Същият си като баща си.

— Какво имаш предвид?

— Той разбра с какво се занимавам. Заплаши ме, че ще ме издаде. Не можех да го позволя, чедо. Когато научих, че майка ти е постъпила в болницата в Дъндоналд, за да ражда, разбрах къде мога да го намеря. Преоблякох се като санитар и влязох в стаята. Останалото беше лесно. — Оцъкли се. Лицето му се изкриви от болка. — Бях принуден да постъпя така, чедо. Баща ти не ми остави друга възможност. Исках обаче да убия него, а не майка ти. Никога не съм искал да убия майка ти.