Крис Райън - Господари на войната

Старият разузнавач крачеше уверено по коридорите покрай вратите с табели „Полкови старшина“, „Адютант“, „Обучаващ адютант“, „Обучаващ офицер“, „Оперативен офицер“. Най-накрая спря пред една врата с надпис „Подполковник Дж. Картрайт, командир на полка“. Почука три пъти и влезе, без да дочака отговор. Бъкингам го последва плахо и затвори вратата след себе си. Стаята беше около пет на пет метра, обзаведена с бюро и три стола. Върху стените й бяха закачени стари снимки, някои черно-бели, на мъже с кепета с познатата емблема, изобразяваща меч с криле. Имаше и една огромна ламинирана карта на света. Зад бюрото седеше мъж, който беше толкова висок и широкоплещест, че бюрото изглеждаше прекалено малко за него. Той не се изправи на крака, но кимна учтиво на Карингтън и възкликна:

— Оливър!

Говореше дрезгаво, сякаш страдаше от ларингит.

— Джони! Как вървят нещата?

— Зле, ако трябва да бъда честен. — Гласът му беше силен, за разлика от гласа на Карингтън. — Намаляването на личния състав ни се отразява крайно неблагоприятно. Все повече войници напускат, а онези, които постъпват в Полка, нямаше да се справят, ако бяха участвали във „Факторът Криптън“ [12] Британска телевизионна игра, излъчвана в периода 1977–1995 г. — Б. пр. .

— Сигурен съм, че инструкторите ти не са забравили как се ритат задници, Джони.

Командирът сви рамене, погледна към Бъкингам и вдигна въпросително вежди.

— Кой е този? Хю Грант?

— Хюго Бъкингам. Бъкингам, това е Джони Картрайт, командир на Двайсет и втори полк на SAS. Хюго е мъжът, за когото ти споменах, Джони. Допреди две седмици работеше в нашата служба в Саудитска Арабия. За съжаление се премести на онова място, но ние не му се сърдим.

Картрайт примигна и попита:

— На онова място?

— В Хароу.

Карингтън произнесе името много тихо, сякаш беше мръсна дума. Картрайт кимна с безразличие на Бъкингам. Бъкингам се опита да му се усмихне, но се изчерви, след като осъзна, че вниманието на Картрайт вече е насочено към по-възрастния му колега.

Карингтън сложи куфарчето си върху бюрото на командира, отвори го, извади от него четири зелени папки и каза:

— Седни, Хюго. Този въпрос те засяга пряко, в крайна сметка. — Подаде папките на Картрайт. — Това са войниците, които сме подбрали. Проверката показа, че са подходящи.

— Надявам се, че от правителствения комуникационен център не са започнали отново да подслушват телефоните на моите хора?

— На твоите хора. На техните съпруги, приятелки, родители, банкери…

Картрайт вдигна ръка:

— Не искам да знам, Оливър. — Прегледа папките, произнасяйки на глас имената на войниците: — Джак Уорд… Грег Мъри — добро момче… Спъд Глоувър… — Намръщи се, докато отваряше последната папка. — Дани Блек? — Вдигна очи. — Този не ни трябва, приятели. Освен това не е в страната.

— Опасявам се, че държа на него, Джони.

Картрайт се взря в своя спаринг-партньор от МИ-6 и въздъхна като човек, загубил мача.

— Моля те, Оливър. Вземи някой друг. Остави Блек на мира. — Докато говореше, погледна към Бъкингам. Върху лицето му беше изписано раздразнение. — Момчето взе участие в операция, продължила цели шест месеца. И макар че все още не знае, го очакват неприятности, когато се завърне у дома. Нужно му е време да си отдъхне. Да разреши семейните си проблеми.

— Какви по-точно? — попита Бъкингам, като се постара въпросът му да не прозвучи неучтиво.

— Сигурно сте чели досието му — сопна му се Картрайт.

Смутен, Бъкингам сведе очи към коленете си.

— Хюго е зает с други неща — отвърна вместо него Карингтън.

— Момчето е син на военен. Баща му служеше в Парашутния полк, беше прострелян в главата от един член на наказателен отряд на ИРА в Северна Ирландия и оттогава е в инвалидна количка. Чувал съм, че дори не можел да ходи по нужда без помощта на медицинската сестра. Учудващо е, че момчето е с всичкия си. За разлика от брат си, който е зле психически от дете и след като навърши шестнайсет години, вече няколко пъти влиза в затвора. В момента наближава краят на шестмесечната му присъда за тежка телесна повреда. Чувал ли си за „херефордския гаечен ключ“?

— Мисля, че не съм — отвърна Карингтън.

— Отвратителен коктейл от кетамин, метилендиоксиметамфетамин и кокаин.

— Знаеш, че аз предпочитам бренди със сода.

— Защо се казва „херефордски гаечен ключ“? — попита Бъкингам.

— Защото след като го изпие, човек изглежда така, сякаш е бил ударен в лицето с гаечен ключ. Ако зависеше от мен, щях да изпратя тези лекета, наркоманите, на специална операция в Колумбия, за да видят откъде идват ободрителните им вещества. — Сви рамене. — Докато бил надрусан, Кайл Блек решил, че трябва да направи някакво момче на каша, а после съборил баща си от инвалидната количка, защото се опитал да го укроти. Нещастникът си счупил ръката — последното нещо, от което имал нужда. Искам да дам време на Дани да се оправи с тази история. — Командирът стисна основата на носа си и изведнъж придоби уморен вид. — Сериозно ти казвам, Оливър, потърси някой друг. Засега не бива да закачаме Блек.